Реките по света пресъхват: 2025 г. удари водните запаси с 42% под нормата

Анализ на СМО показва рекордно малко реки с нормален отток, ускорена загуба на ледници и риск за питейната вода, земеделието и енергийната сигурност.

През 2025 г. реките по света минаха през една от най-сухите си години за последните над три десетилетия. Това сочи мащабен анализ на глобалните водни ресурси на Световната метеорологична организация (СМО). Според оценката количеството прясна вода, съхранявана на и под земната повърхност, е било с 42% под нормалното.

Този показател включва подпочвени води, езера и реки. Включва още сняг, лед, влага в почвата и водата в растенията. СМО отчита, че климатичните промени правят водния цикъл по-непредвидим. Продължителни суши се редуват с внезапни наводнения. Ледниците продължават да губят маса.

Все по-малко реки в „нормата“

Последните седем години са периодът с най-малко реки с нормален отток от 1991 г. насам. През 2025 г. едва около една трета от реките са били в обичайните граници.

В 36% от площта на речните басейни по света оттокът е бил под или значително под нормата. В други 21% оттокът е бил над или значително над обичайните стойности. Данните показват по-резки колебания. Това усложнява управлението на водите и планирането.

Генералният секретар на СМО Селесте Сауло предупреждава, че светът „изчерпва тази спестовна сметка“. По думите ѝ запасите от вода на сушата намаляват устойчиво от 2014–2016 г. насам. Това означава натиск върху системи, които зависят от стабилни водни количества.

Ледниците губят стотици гигатонове

През 2025 г. всички 19 големи ледникови региона в света са загубили ледена маса за четвърта поредна година. Загубата само за една година достига 400 гигатона.

СМО посочва, че това е допринесло с около 1,1 мм за покачването на глобалното морско равнище. Организацията допълва, че най-големите загуби на ледникова маса от 90-те години насам са регистрирани именно през последните години. Това поставя допълнителен риск за райони, които разчитат на сезонно снеготопене.

От питейната вода до енергийната сигурност

Последиците вече не се ограничават до природните екосистеми. Ниските речни нива засягат питейната вода, земеделието и транспорта. Те влияят и на производството на енергия.

През това лято рекордно ниското ниво на Дунав е предизвикало сериозна енергийна криза в Унгария и Румъния. Почти всички ядрени реактори в двете страни е трябвало да бъдат спрени. Причината е недостиг на вода за охлаждане.

Проблеми се отчитат и в други региони. Мисисипи е под натиск от химическо замърсяване, засоляване и периодични суши. Големи африкански реки, сред които Нил, Нигер и Замбези, страдат от замърсяване и продължителни засушавания.

За периода 2021–2025 г. трайно по-нисък от нормалния речен отток е отчетен в големи части от басейните на Амазонка и Ла Плата. Подобна картина има и в Северна Америка. Наблюдава се в Централна и Източна Африка. Засегнати са Централна Азия и Близкият изток.

СМО заключава, че тенденцията сочи продължаващо намаляване на световните водни ресурси. Организацията призовава за повече наблюдения и по-добър обмен на данни. Целта е държавите да се подготвят по-ефективно за суши, наводнения и недостиг на вода.

Още новини в категория Светът