Парламентът прие удължаването на бюджета и обсъди Съвета за мира

100 депутати подкрепиха решението за закон за ратификация, а служебният премиер Андрей Гюров заяви, че кабинетът може да сезира Конституционния съд.

Депутатите задължиха служебното правителство да внесе в Народното събрание проект на закон за ратифициране на присъединяването на България като държава основател към Устава на Съвета за мира. Организацията е създадена по инициатива на Съединените американски щати.

Решението беше подкрепено от 100 народни представители. „За“ гласуваха депутатите от ГЕРБ-СДС, „ДПС – Ново начало“, „Има такъв народ“ и петима независими народни представители.

Против бяха 54 депутати от „Продължаваме промяната – Демократична България“, „Възраждане“, „БСП – Обединена левица“ и „Величие“. С „въздържал се“ гласуваха един депутат от „Възраждане“ и двама от МЕЧ. Депутатите от „Алианс за права и свободи“ не участваха в гласуването.

Законът трябва да бъде внесен за ратификация.

Решението предвижда законопроектът да бъде внесен в Народното събрание за ратификация. След приемането му министърът на външните работи трябва да обнародва закона в „Държавен вестник“ в срок от 15 дни.

За идеята България да се присъедини към Съвета за мира съобщи на 22 януари тогавашният министър-председател в оставка Росен Желязков. Организацията се създава под патронажа на Съединените щати и президента Доналд Тръмп.

Кабинетът може да сезира Конституционния съд.

Служебният премиер Андрей Гюров заяви, че ако такова решение бъде окончателно прието, Министерският съвет може да сезира Конституционния съд.

По думите му служебното правителство няма да се ръководи от подобни политически действия.

Парламентът прие и удължения бюджет.

По време на същото заседание депутатите приеха на първо четене и промените в т.нар. удължителен закон за бюджета.

Законопроектът беше подкрепен със 174 гласа „за“, 23 „против“ и без въздържали се. Всички парламентарни групи го подкрепиха с изключение на „Възраждане“, които гласуваха против.

С промените се удължава действието на закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на редовния държавен бюджет, както и бюджетите на държавното обществено осигуряване и Националната здравноосигурителна каса.

Финансиране на разходите и нови възможности.

Законопроектът предвижда механизъм за финансиране на увеличените разходи, свързани с индексацията на заплатите в бюджетния сектор, увеличението на минималната работна заплата и ръста на социалните плащания.

Част от тези разходи ще могат да се финансират и със средства от наличности от предходната година.

Създава се и възможност общините да извършват разходи при отчитане на нови нормативни актове. Кметовете ще могат да финансират местни дейности в размери, по-големи от разходите за същия период на предходната година, но в рамките на собствените приходи на общината.

Възможен заем от Европейската комисия.

Създадена е възможност Министерският съвет да води преговори и да сключи споразумение с Европейската комисия за заем до 3,26 млрд. евро.

Средствата могат да бъдат получени по линия на инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE)“, който има за цел укрепване на европейската отбранителна индустрия.

Предвижда се и възможност за промени в средносрочната програма за емитиране на държавен дълг на международните пазари във връзка с прилагането на Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Още новини в категория България