Спасовден днес: какво отбелязва Църквата и защо се почитат Константин и Елена

Възнесение Господне се чества 40 дни след Великден и напомня за последната среща на Христос с апостолите. На същия ден се отдава почит и на равноапостолните Константин Велики и царица Елена.

Днес православните християни отбелязват Възнесение Господне, познато в българската традиция и като Спасовден. Празникът е на четиридесетия ден след Възкресение Христово. Той е сред големите подвижни празници в църковния календар.

Според евангелските разкази това е денят на последната среща на Иисус Христос с учениците Му преди възнасянето Му на небето. Събитието има ключово място във вярата. То се свързва със завършека на делото на спасението и надеждата за небесното царство.

Какво разказва Евангелието за Възнесението

След възкресението си Христос се явявал на апостолите. Той ги наставлявал и укрепвал вярата им. В деня на Възнесението ги извел на Елеонската планина край Йерусалим.

Там Христос ги благословил. След това, според преданието, се възнесъл пред очите им. Апостолите останали вгледани в случващото се. В християнската традиция се казва, че двама ангели им възвестили завръщането Му. То ще бъде при Второто пришествие.

Църквата отбелязва празника още от IV–V век. С времето той се утвърждава като едно от централните събития след Великден. В народната памет остава и името Спасовден. То идва от символиката за спасението.

Спасовден в българската традиция

В България празникът има силно присъствие. Свързан е с местни обичаи и вярвания. В различни региони има храмове и манастири, посветени на Възнесение Господне.

Сред тях се посочват Горновасилишкият, Батановският и Сопотският манастир. За много общности празникът е и повод за храмови тържества. На места той събира вярващи и гости около богослужението.

Защо на този ден се почитат Константин и Елена

На Спасовден Църквата почита и светите равноапостолни Константин и Елена. Това са император Константин Велики и майка му, царица Елена. Те остават сред ключовите фигури в историята на християнството.

Константин Велики е владетелят, свързан с края на гоненията срещу християните в Римската империя. След Миланския едикт от 313 година християнската вяра получава свобода. Вярващите могат открито да изповядват религията си.

Императорът променя и центъра на властта. Той премества столицата от Рим в древния Византион. По-късно градът става известен като Константинопол. Константин подкрепя Църквата и изграждането на храмове.

Значима е и ролята на царица Елена. По нейна инициатива, след пътуване до Йерусалим през IV век, е открит Животворящият кръст. Според традицията това е кръстът, на който е разпнат Иисус Христос. Заради заслугите си и двамата получават званието „равноапостоли“.

При управлението на Константин е свикан и Първият вселенски събор в Никея през 325 година. Това е ключов момент за оформянето на християнското учение. Тогава се приема и Символът на вярата.

Още новини в категория България