Саудитска Арабия: Страната, в която тишината е единственият позволен отговор

Знаехте ли, че в Саудитска Арабия можете да попаднете в затвора дори ако излезете на улицата за кауза, която самата държава официално подкрепя?

Зад модерния имидж на „Визия 2030“, футболните звезди и футуристичните градове се крие една от най-строгите системи за политически контрол в историята.

В Саудитска Арабия критиката към принца не е политическо мнение — тя е тероризъм.

- Наказания: Всяка обида или съмнение в неговите решения се преследва с десетилетия затвор.
- Надзор: Системата използва софистицирано цифрово наблюдение, за да следи всеки частен разговор и всяка публикация в социалните мрежи.
- Посланието е ясно: Можете да се наслаждавате на новия лукс, но трябва да мълчите за това как се управлява.

Парадоксът с Палестина. 

Въпреки че Саудитска Арабия дипломатически подкрепя Палестина, тя забранява на своя народ да прави същото на улицата:

- Забранени протести: Всеки митинг в подкрепа на Газа е строго забранен. Властта се опасява, че „народът“ може да се обърне срещу нея.
- Арести за символи: Има случаи, при които поклонници в Мека са задържани само защото носят палестинско знаме или шал (кефия).
- Държавен монопол: Държавата иска да бъде единственият глас — индивидуалният активизъм там е престъпление.

Чрез приложения за „гражданско доносничество“, хората са насърчавани да съобщават за свои съграждани със „съмнителни“ възгледи. Това създава общество, в което никой не вярва на никого, а властта на принца остава абсолютна.

Принцът Мохамед бин Салман (МБС) предлага нов обществен договор. Икономическа свобода и развлечения в замяна на политическо заслепяване. Можете да ходите на концерти, да гледате световен футбол и да харчите пари, но не трябва да имате собствен глас за това как се управлява страната.

Когато става въпрос за Саудитска Арабия под управлението на МБС, парадоксите са наистина стряскащи. От една страна, виждаме киберпънк градове и Роби Уилямс на концерт в Рияд, а от друга – методи на контрол, които изглеждат като извадени от антиутопичен роман.

Ето още няколко фрапантни факта, които илюстрират този „двоен стандарт“.

1. Приложението "Kollona Amn" (Всички сме сигурност).
Това е официално правителствено приложение, което превръща всеки смартфон в инструмент за шпионаж. Държавата насърчава гражданите да снимат и докладват свои съграждани за „престъпления“, които често включват просто критичен туит или видео, в което някой изразява недоволство от високите цени. Това създава атмосфера на пълна параноя. Буквално не знаеш дали съседът ти в кафенето не те предава в реално време.

2. Проектът NEOM и племето Хувайтат.
Докато светът се възхищава на плановете за 170-километровия хоризонтален град "The Line", в сянка остава съдбата на местното племе Хувайтат. Хиляди хора бяха принудително изселени от земите, които обитават от векове, за да се направи място за футуристичния проект. Абдул Рахим ал-Хувайти, който публично протестира срещу изселването във видеоклипове, беше убит от силите за сигурност. Негови близки получиха по 50 години затвор само за това, че са го подкрепили.

3. Абсурдните присъди за социални мрежи.
Саудитска Арабия държи едни от световните рекорди по най-дълги затворнически присъди за активност в Twitter (сега X). Например:
- Салма ал-Шехаб: Докторантка в университета в Лийдс, осъдена на 34 години затвор (първоначално повече), защото е ретуитнала постове на дисиденти, призоваващи за права на жените.
-Нура ал-Кахтани: Осъдена на 45 години затвор за „използване на интернет за разкъсване на социалната тъкан“.

4. "Златната клетка" в хотел Риц-Карлтън.
През 2017 г. МБС извърши т.нар. „антикорупционна чистка“, като затвори стотици принцове, милиардери и министри в луксозния хотел Риц-Карлтън в Рияд. Те бяха държани там, докато не се съгласиха да прехвърлят активи на стойност над 100 милиарда долара на държавата. Това беше ясен сигнал. Никой не е недосегаем и в страната има само един истински център на властта.

5. Дигитално преследване в чужбина.
Саудитските служби не спират на границата. Известни са случаи на внедряване на шпиони в самата централа на Twitter в САЩ, за да извличат лични данни на анонимни критици. Ако си саудитец и пишеш критично от Лондон или Ню Йорк, държавата често използва семейството ти в Саудитска Арабия като заложници, за да те принуди да се прибереш или да замълчиш.

6. Парадоксът с правата на жените.
МБС позволи на жените да шофират и премахна част от ограниченията на „настойничеството“. Но в същото време жените-активистки, които се бореха за тези права години наред (като Луджайн ал-Хатлул), бяха арестувани и измъчвани малко преди реформите да влязат в сила. Посланието беше: "Вие получавате права не защото се борите за тях, а защото Аз ви ги давам."

Много странни неща за мюсюлманска държава и то не коя да е - нали?

Още новини в категория Култура