Радев: Без силно родно производство цените на храните няма да се успокоят

На среща в Министерския съвет премиерът предупреди, че без регулации пазарът може да стане „джунгла“. Вносът остава висок, а секторът чака конкретни мерки и срокове.

Поскъпването на храните отново влезе в дневния ред на властта. На среща в Министерския съвет премиерът Румен Радев постави познатата теза. „Стабилността на цените на храните зависи дали ще имаме силно българско производство“, заяви той.

В разговора участваха ресорни министри, браншови организации, синдикати, работодатели и регулатори. Целта бе да се очертае пакет от мерки. Темата е една и съща. Как да се ограничи ръстът на цените и как да се намали зависимостта от внос.

Радев посочи външни фактори. Сред тях са цените на енергоносителите, торовете, електроенергията и транспортът. Той отбеляза и вътрешни слабости. Те са в пазара и в самото производство.

„Без регулации и контролни механизми пазарът лесно може да се превърне в джунгла“, каза премиерът.

Зад тази формула обаче остава ключов въпрос. Дали думите се превръщат в управленска стратегия. Или са поредна констатация за „структурни проблеми“, които се повтарят от години.

Вносът държи ключови храни, местните ферми изостават

България има традиции в земеделието. Въпреки това страната разчита значително на внос при важни продукти. Най-видимо е при плодовете и зеленчуците. Сериозна е и зависимостта при част от животинската продукция.

Местното производство остава фрагментирано. Много стопанства работят в малък мащаб. Така конкуренцията с по-евтина вносна стока става трудна. Особено когато търговските вериги търсят обеми и постоянни доставки.

Производителите от години посочват едни и същи причини. Разходите за енергия и суровини растат. Работната ръка не достига. Напояването е слабо развито. Модернизацията върви бавно.

Устойчиви решения обаче рядко стигат до резултат. Проблемите се диагностицират, но пробив не се вижда.

Малките стопанства са първите, които излизат от пазара

Най-уязвими остават малките и средните производители. Те по-трудно поемат скокове в цените на ток, горива и фуражи. По-трудно инвестират и в техника.

Когато подобни стопанства прекратят дейност, пазарът не винаги ги заменя с устойчиви структури. Това води до по-малко местна продукция. В резултат зависимостта от внос се запазва.

Така ценовият натиск се прехвърля към потребителя. Вносът може да носи стабилност, но и прави страната уязвима. Това важи при кризи в логистиката и при рязка промяна в международните цени.

Пазарната верига качва цената, а производителят остава с малко

Проблемът не е само на нивата и в стопанствата. Той е и във веригата на стойността. Земеделците често продават на ниски изкупни цени. В същото време крайните цени за потребителя остават високи.

Този разрив се обяснява с посредници, слаба координация и недостатъчна организация на сектора. Липсва и ефективен пазарен баланс. Така производителят няма силна позиция, а потребителят плаща повече.

Остава и друг парадокс. България изнася основно суровини като зърно и слънчоглед. В същото време внася преработени храни с по-висока добавена стойност.

На този фон призивът за „силно българско производство“ звучи убедително като посока. Но без конкретни инструменти, срокове и контрол, остава политическа рамка. След години на същите диагнози, секторът чака не нови думи, а изпълним план.

Още новини в категория България