„Прогресивна България“ излиза първа преди вота: 21,1% срещу 18,6% за ГЕРБ

„Прогресивна България“ води, ГЕРБ остава близо зад нея

Формацията на Румен Радев „Прогресивна България“ излиза на първо място преди старта на кампанията за парламентарния вот на 19 април. Това показват данни от национално проучване, финансирано и реализирано съвместно от bTV и социологическа агенция „Маркет Линкс“.

Според изследването „Прогресивна България“ събира 21,1% подкрепа. На второ място е ГЕРБ с 18,6%. Трети са ПП–ДБ с около 12%.

Над 4-процентовата бариера за влизане в парламента минават още ДПС с 7,2% и „Възраждане“ с 4,9%.

Под прага остават БСП–ОЛ с 3%. Следват МЕЧ с 2,8% и „Величие“ с 2,7%.

Защо резултатите се разминават с други сондажи

Социологът от „Маркет Линкс“ Добромир Живков посочи, че доверието към „Прогресивна България“ е спаднало спрямо февруари. Тогава е било предишното изследване на агенцията.

Живков обясни и защо има видимо разминаване с резултати на други агенции. По думите му причината е в методологията за представяне на данните. Той подчерта, че различните подходи могат да бъдат валидни.

Според него промяната идва от големия брой хора, които заявяват, че ще гласуват. Много от тях обаче още не са решили за кого.

Живков коментира и поведението на Румен Радев като политически лидер. Според него не са се материализирали част от заявките от последните години. Той добави, че Радев предпочита публични изявления пред студийни интервюта. Живков го описа и като по-опозиционен към кабинета.

Социологът посочи и възможен натиск върху протестния вот. Според него се появяват и алтернативни субекти, които могат да го привлекат. Като пример той даде „Сияние“.

Над 50% готовност за гласуване и ниско доверие в парламента

Данните от проучването сочат висока очаквана избирателна активност. Над 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват.

Според Живков това поставя под съмнение тезата за демобилизация. Той посочи, че липсата на „гръмки“ политически сблъсъци не е довела до отказ от участие.

По отношение на управлението проучването отчита, че подкрепата за кабинета „Гюров“ е близка до стартовите нива на кабинета „Желязков“. В същото време доверието в Народното събрание остава ниско.

Изследването е проведено сред 1006 пълнолетни граждани в периода 7–15 март 2026 г. Използвани са методи на пряко лично интервю и онлайн анкета.