Одит: АПИ е поела 6,8 млрд. лв. ангажименти над бюджета си, договори са набъбвали до 21 пъти

Сметната палата отчита договори за 18,2 млрд. лв. при ресурс 11,4 млрд. лв., забавени плащания, индексации за над 1 млрд. лв. и слаб контрол върху отчетените дейности.

Одит на Сметната палата разкрива сериозен дисбаланс в управлението на публичните средства за пътища. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е сключила договори и е поела финансови ангажименти за над 18,2 млрд. лева. Разходният ресурс за периода е 11,4 млрд. лева. Разликата е 6,8 млрд. лева, или близо 60% над наличното финансиране.

Проверката обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. Тя е възложена от Народното събрание. Одиторите описват нарушения и системни слабости. Сред тях са раздуване на договори, ангажименти без осигурени пари, забавени плащания и слаб контрол върху изпълнението.

Според одита поетите ангажименти обвързват бюджетни средства за 11 години и два месеца. Това увеличава риска от натиск върху бюджета. Има и риск от забавяния към строителните фирми. Такива забавяния могат да блокират проекти и да оскъпят строителството.

Заради недостиг на средства през периода държавата е отпускала допълнително финансиране. По бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството са осигурени още 1,6 млрд. лева. От тях 1,2 млрд. лева са за текущи ремонти и поддръжка.

Договори „на старт“ и договори „на финал“: ръстове с десетки и стотици милиони

Една от най-тежките констатации е значителното увеличение на стойността на договори след подписването им.

При 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа по 139 са подписани допълнителни споразумения. Те са за 5,6 млрд. лева. Сумата е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.

При 64 договора за ново строителство с прогнозна стойност 4,8 млрд. лева са одобрени допълнителни споразумения за 1,9 млрд. лева. При 74 договора за основен ремонт за близо 747,4 млн. лева са възложени допълнителни дейности за 42,7 млн. лева.

Одиторите дават конкретни примери. Договор за 18,7 млн. лева е нараснал до близо 396 млн. лева. Това е увеличение над 21 пъти. При друг договор, оценен първоначално на 28 млн. лева, ангажиментите и фактурираните дейности са стигнали 424 млн. лева. По трети договор за 17,6 млн. лева са платени дейности за близо 130 млн. лева.

Съвместна проверка на финансовото и регионалното министерство установява и друг проблем. От проверените разходи 315 млн. лева, или 98,6%, са за основни ремонти, реконструкция и ново строителство. Това са дейности извън договореното текущо и зимно поддържане. Заради забавени плащания АПИ е поела и над 6,9 млн. лева за лихви и съдебни разноски.

Индексации за над 1 млрд. лв. и спогодби без гарантирано финансиране

Сметната палата отчита проблеми и при индексациите заради инфлацията. АПИ е сключила 56 спогодби за близо 1,1 млрд. лева. Към 30 юни 2026 г. са изплатени малко над 761 млн. лева.

Одиторите посочват, че част от тези споразумения са подписани без осигурено финансиране. Отчетени са и индексации по прекратени договори. При една проверка са установени близо 1 млн. лева, договорени и изплатени над законово допустимото.

Отделно се откроява забавено одобряване и плащане на вече изпълнени дейности. Към средата на 2026 г. в АПИ е имало документи за работа от 2022, 2024 и 2025 г. без окончателно одобрение. Няма максимален срок за това одобряване. Липсват и ясни критерии за реда на плащанията. Според одиторите това може да доведе до неравнопоставено третиране. Рискът включва лихви и съдебни спорове.

Корекции за 1,5 млрд. лв. и слаб контрол върху отчетените дейности

Одитът е довел до счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г. Корекциите включват 1017 неодобрени документа за текущи ремонти и поддръжка за близо 1,2 млрд. лева. Включени са и неотчетени индексации за 312,5 млн. лева. Отделно са отчетени лихви за близо 6,2 млн. лева.

Сметната палата уточнява, че това не са „нови“ задължения. Това са разходи, които са възникнали, но не са отчетени навреме. Според одиторите, ако те бяха отразени своевременно, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. щяха да се надхвърлят законовите ограничения за поемане на нови разходни ангажименти.

Проверката отчита и пропуски в контрола на строителните дейности. В АПИ липсва единна система за проследяване на документи. Пътят от областните управления до окончателното плащане не е проследим надеждно. Установени са незаверени копия и таблици без подписи. Има и липсващи доказателства за количество и качество на материалите.

Според Сметната палата проблемите не идват само от липсата на пари. Ключови са и липсата на дългосрочно планиране, ясни правила и ефективен контрол. След одита са отправени 10 препоръки и 5 подпрепоръки към Управителния съвет на АПИ.

Още новини в категория България