Кой печели от „петролната психоза“: защо цените не падат и кой натиска пазара

БПГА предупреждава за риск за доставките и фалити, но данните за 2022 г. показват по-високи пикове. Между страховете, „лепкавите“ цени и ролята на Китай остава въпросът: паника или пазарна логика?

Българската петролна и газова асоциация (БПГА) предупреждава, че цените на горивата няма да се понижат до края на годината. Организацията поставя акцент и върху сигурността на доставките. Причината е напрежението в Близкия изток.

Паралелно с това търговци говорят за риск от фалит на по-малки бензиностанции. Според тях някои населени места може да останат без достъп до гориво. Въпросът е доколко тези сигнали стъпват на пазарни факти. И доколко играят ролята на натиск върху потребителя.

Рекордни цени или удобна памет

В сектора се чуват твърдения, че цените са на нива, „които не сме виждали“. Справка с данни от Fuelo показва друга картина. По време на пика през 2022 г. цените в България минаха 3,50–3,60 лв. за литър. Това е около 1,84 евро.

Днес нивата са по-ниски спрямо онзи период. Посочени са около 1,52 евро за бензин и 1,78 евро за дизел. Сравнението с 2022 г. поставя под съмнение тезата за „безпрецедентни“ стойности.

Тук се появява и друг фактор. Спадът в оборотите също е част от уравнението. Понижението спрямо миналата година е с около 20%. При такъв натиск върху продажбите, пазарният стимул е ясен. Създава се очакване, че „утре ще е по-скъпо“. Това може да насочи шофьорите към зареждане „догоре“ днес.

Защо хлябът не поевтинява, когато суровините падат

Сравнението между петрола, логистиката и цените на храните дава важен контекст. През 2022 г. пшеницата стигна близо 600 лв. за тон. Тогава масов хляб се продаваше за около 1,50–1,80 лв.

Днес зърното се търгува около 400 лв. за тон. Това е приблизително 30% по-евтино. Въпреки това хлябът в магазина според анализатори е поскъпнал с над 40%. Цените достигат 2,50 лв. и нагоре.

Тази разлика често се обяснява с т.нар. „лепкави цени“. Те падат бавно, дори когато разходите намаляват. Глобалното напрежение около горивата остава удобен фон. То подкрепя разказа за постоянен натиск върху себестойността. Така високите цени на храните по-лесно се задържат.

Китай като спирачка за барела

Тезата, че цените на горивата „нямат таван“, се оспорва с глобален аргумент. Китай е най-големият вносител на петрол. Пекин има пряк интерес барелът да не стига нива, които удрят индустрията му.  Диапазон над 130–140 долара се посочва като критичен.

Логиката е следната. При прекомерно поскъпване Китай свива потреблението. Страната разполага и със стратегически резерви. Това може да охлади пазара. Отделно Пекин е ключов партньор на производители в Близкия изток. Този инструмент дава влияние върху стабилността на доставките.

На този фон сценарии за „безкрайно“ поскъпване изглеждат по-малко вероятни. Това не изключва кратки шокове. Но поставя граница на дългосрочния натиск.

В България остава спорът за причините зад алармите. Част от исканията в сектора се представят като грижа за малките населени места. Сред тях са темите за премахване на биодизела и за промени в ДДС.

В крайна сметка рискът за потребителя не е само в цената на барела. Той е и в начина, по който се продава страхът. Когато паниката замества данните, джобът на гражданите става най-лесната мишена.

Още новини в категория България