Избори като референдум в Сърбия: студентите тръгват срещу системата на Вучич

След трагедията в Нови Сад протестите прераснаха в национално движение и вече влизат в парламентарната битка, докато наблюдатели предупреждават за напрегнат климат и риск от изборно инженерство.

В Сърбия приключиха заключителните предизборни митинги преди предсрочните парламентарни избори в неделя. Вотът се представя като референдум за бъдещето на страната. След 12 години доминация на Александър Вучич, най-сериозното предизвикателство идва от движение, което започна като студентски протест и стигна до национална листа.

Изборите идват на фона на опасения за честността на кампанията. Европейски наблюдатели ще следят гласуването. Независими организации и международни институции вече говорят за напрегната среда.

От Нови Сад до урните: как започна всичко

Катализаторът беше трагедията в Нови Сад. На 1 ноември 2024 г. бетонен навес се срути пред жп гарата и загинаха 16 души. Случаят беше възприет от много граждани като символ на корупция и небрежност. Критиците свързаха проблемния ремонт с властта и с политически покровителства около големи инфраструктурни проекти.

Първоначално протестите бяха седмични и студентски. Исканията бяха за справедливост и отговорност. После движението излезе извън университетите. Включиха се фермери, актьори, съдии и други професионални групи. Организацията се случваше чрез студентски събрания и местни инициативи. Липсата на формални лидери се превърна в отличителен знак.

В този период управляващата Сръбска прогресивна партия беше разтърсена. В рамките на седмици премиерът подаде оставка. През март 2025 г. Белград видя едни от най-големите протести от години.

„Студентска листа“ без класическа опозиция

Новият фактор е листата „Студентска листа – Студентите печелят“. Тя привлича антиправителствени гласове в цялата страна. Движението умишлено се дистанцира от традиционните опозиционни партии, които на изборите през 2023 г. се явиха в хлабава проевропейска коалиция, но по-късно се разпаднаха.

Част от опозиционните формации сега се оттеглиха в подкрепа на студентската листа. Водач е кардиологът и университетски преподавател Илия Сърданович. Той говори за „неудържима енергия“ и за момент, в който „историята се пренаписва“.

Кандидатите не са само студенти. В листата има учители и университетски преподаватели, лекари, фермери и учени. Сред публично разпознаваемите имена са бившата баскетболна звезда Деян Бодирога, актьорът Тихомир Станич и бившият управител на Националната банка Деян Шошкич.

Програмата им е в 11 точки. Сред ключовите искания са по-твърда борба с корупцията и промени в МВР. Те настояват за дисциплинарни мерки срещу служители, свързвани с репресии срещу протестиращи. Искат и реформа на медийната среда, както и изваждане на обществените медии от политически контрол. Друго искане е край на назначенията по партийна лоялност в държавни предприятия.

Вучич: популистка мобилизация и баланс със Запада

Александър Вучич е във властта от 2014 г. насам, като е бил министър-председател или президент. След два президентски мандата той няма право на трети. Затова ръководи партията си с амбицията да се върне като премиер.

В кампанията Вучич засили твърденията, че протестите не са автентични. Той описва опонентите си като инструмент на „могъщи велики сили“. Обещава да спре политизацията на училища и университети.

По външната линия Вучич продължава да държи двоен курс. Той поддържа кандидатурата на Сърбия за ЕС. В същото време отказва да наложи санкции на Русия за войната в Украйна. В текста се посочва и реакция на ЕС след присъствие на сръбски министри на погребение на Ратко Младич в Белград, което предизвиква критики за „възхваляване“.

Според анализаторката Хелена Иванов от мозъчния тръст „Хенри Джаксън“, студентите са мобилизирали масите по начин, който традиционната опозиция не е успяла да постигне. Това се описва като най-голямото предизвикателство към Вучич от идването му на власт.

Как се гласува и къде са рисковете

Сърбия избира парламент от 250 депутати. Страната е един национален избирателен район с пропорционално представителство. Гласуването започва в 07:00 и приключва в 20:00 в неделя. Регистрираните избиратели са 6,45 млн. Вота дават всички над 18 години, като избират партийна листа.

В изборите участват 18 листи. Само седем са регистрирали пълните 250 кандидати. За да влезе в парламента, листата трябва да премине 3% бариера.

Въпросът за честността на вота вече доминира дебата. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа говори за „напрегнат и разделящ избирателен климат“ и атмосфера „подобна на референдум“. Сръбската избирателна комисия заявява, че изборите са свободни и гласуването е тайно.

Независимият наблюдател CRTA предупреждава за кампания със заплахи и физическо насилие. В доклад преди вота се твърди, че институции от министерства до местни власти са се замесили в изборно инженерство. Регулаторът отчита и дисбаланс в медийното отразяване. Почти три четвърти от телевизионното време е било за представители на властта.

На този фон натискът върху медиите остава сериозен сигнал. Европейският център за свобода на печата и медиите съобщава за около 160 нападения срещу медии и журналисти през годината.

Неделният вот ще покаже дали студентското движение може да превърне улицата в парламентарна сила. И дали 12-годишният модел на управление около Вучич ще получи нов мандат или първата голяма пукнатина.

Още новини в категория Светът