Европарламентът удари по кабинета на Радев: „Двусмислен“ отговор на руската заплаха в Черно море

В резолюция от 22 октомври евродепутатите обвиняват София в слаба дипломатическа реакция и настояват премиерът Румен Радев да подкрепи призивите си за съюзническа солидарност с конкретни действия и ясно участие в противодроновата инициатива на НАТО.

Европейският парламент за първи път отправи остра критика към правителството на премиера Румен Радев за реакцията му спрямо руската заплаха в Черно море. В резолюция, одобрена на 22 октомври, евродепутатите посочват като проблем „двусмисления“ отговор на София и слабата ѝ дипломатическа линия.

Документът идва на фона на серия инциденти в западната част на Черно море. ЕП осъжда последните смъртоносни удари край бреговете на България и Румъния. Отбелязва и многократните нарушения на румънското въздушно пространство. Според текста Русия носи отговорност за атаки срещу граждански кораби и за ескалацията на агресията срещу Украйна в региона.

Евродепутатите описват тези атаки като част от устойчив модел. В резолюцията се казва, че Москва „систематично атакува“ граждански цели по море. Изводът е категоричен: Русия е представена като основен фактор за влошаващата се среда за сигурност в Черноморския регион.

Какво точно иска Европейският парламент от кабинета

ЕП приветства действията на българските и румънските морски спасителни служби, граничната полиция и преминаващите търговски кораби. Но в същото време поставя директни политически искания към София.

В резолюцията парламентът:

• изразява загриженост от „двусмисления отговор“ на българското правителство на руската заплаха;
• изразява съжаление от слабата дипломатическа реакция на България спрямо Русия и призовава държавите членки да координират действията си;
• призовава премиера Румен Радев да подкрепи исканията си за съюзническа солидарност с конкретни действия;
• осъжда забавеното участие на България в противодроновата инициатива на НАТО и настоява участието да бъде официално потвърдено до 30 октомври 2026 г.

Посланието е ясно. Само публични призиви за подкрепа от съюзниците не са достатъчни. ЕП очаква измерими ангажименти и решения, които да намалят риска за корабоплаването и инфраструктурата.

Спорът за „доказателствата“ и реакцията на София

Резолюцията стъпва и върху критики към поведението на българските власти след атаки с дронове срещу търговски кораби в икономическата зона на България. Според текста правителството отказва да назове отговорния, като се позовава на липса на категорични доказателства.

Премиерът Румен Радев и министърът на отбраната Димитър Стоянов, според описаното в материала, са заявявали, че „логически може да се предположи“ руска отговорност поне в един от случаите. Но са подчертавали, че са нужни доказателства. Посочва се и проблем с капацитета за разследване на останки, включително нужда от подводни средства за оглед.

В текста се описва и среща с руската посланичка Елеонора Митрофанова. Тя е била привикана в Министерския съвет. Според публикацията ситуацията е оставила впечатление за публично колебание и допускане на версия за „трета страна“.

Вотът в ЕП и разделението сред българските евродепутати

Резолюцията е приета с 432 гласа „за“ от общо 572 гласували. „Против“ са 52, а 88 са се въздържали. По данни, цитирани от БНР, осем от 17-те български евродепутати са подкрепили документа.

„Против“ са гласували Рада Лайкова и Станислав Стоянов от „Европа на суверенните нации“. „Въздържал се“ са Елена Йончева, както и Кристиан Вигенин и Цветелина Пенкова. Посочва се, че част от българските представители не са участвали във вота.

Съветникът към ЕП Петър Танев твърди във „Фейсбук“, че формулировката за критика към правителството е предложена от германския евродепутат Сергей Лагодински. Танев описва широка подкрепа от проевропейски сили и твърди, че опити за премахване на критиките са дошли от евродепутати на БСП.

Какво планира ЕС за Черно море

В резолюцията се поставя и по-широка рамка за действия. ЕП смята, че ЕС трябва да обмисли военноморска операция в Черно море. Акцентът е върху свободата на корабоплаване и морската сигурност като елемент от защитата на източния фланг на НАТО.

Евродепутатите настояват ЕС, заедно с НАТО, да подпомогне България и Румъния за ранно откриване и проследяване на враждебни дронове. Призовава се и за бързо активиране на европейски център за морска сигурност в Черно море. Идеята е да се подсили наблюдението и защитата на критична морска инфраструктура.

Отделно се предлага неизразходвани средства по инструмента SAFE да подкрепят България и Румъния. Резолюцията подчертава, че бъдещият дългосрочен бюджет на ЕС трябва да включва нуждите в областта на сигурността и отбраната, включително в Черноморския регион.

Фокусът е и върху подводните комуникации. ЕП призовава за по-силна защита на проекти за телекомуникации, електропренос и кабели за данни чрез засилено морско наблюдение, регионално сътрудничество и механизми за бързо реагиране.

Още новини в категория Светът