Горещата вълна удря електромрежите: климатикът тласка потреблението към опасни пикове

Температури до 43°C в Средиземноморието вдигат рязко търсенето на ток, а рискът за мрежите расте най-силно в Южна Европа. Соларната енергия помага, но не решава проблема сама.

Рекордните горещини в Европа вече не са само здравен риск. Те се превръщат в тест за енергийната сигурност. Когато милиони климатици тръгнат едновременно, потреблението на ток скача. Мрежите и производството трябва да поемат удара в най-натоварените часове.

Синоптиците предупреждават за температури до 43°C в части от Средиземноморието тази седмица. Франция постави над половината си департаменти под най-високата степен на предупреждение. Великобритания, Германия, Испания, Португалия и Швейцария също се готвят за екстремни стойности.

На места ефектът вече се вижда. Стотици училища затвориха или минаха на съкратен режим. Железопътни оператори ограничиха услуги заради риск от повреди по инфраструктурата.

Климатикът става критично натоварване за системата

Международната агенция по енергетика посочва, че охлаждането с климатици и вентилатори е сред водещите причини за скок на търсенето при горещи вълни. Точно тогава системата трябва да покрие внезапни пикове. Те често идват в късните часове, когато хората се прибират у дома.

През лятото на 2025 г. Франция е отчела вечерен пик, който е бил с 25% над обичайното за сезона. Причината е била нуждата от охлаждане.

Ако търсенето надхвърли капацитета на мрежата или наличното производство, рискът расте. Възможен е спад в системната честота. В крайни случаи това води до прекъсвания на електрозахранването.

Къде скокът е най-голям при екстремни жеги

Проучване на Compare the Market обхваща 85 държави. То включва около 90% от световното потребление на електроенергия. Данните показват, че най-резки увеличения при жеги се наблюдават в Южна Европа.

Начело е Гърция. Там потреблението нараства средно с 38,6% в най-горещите периоди. Следват Черна гора с 22,5% и Турция с 21,9%. По-нататък са Хърватия с 17,8%, Италия с 14,2% и Испания с 8,9%.

Това са и държавите, в които системите са под най-силен натиск при продължителни горещини. Натоварването не е само от климатик. Високите температури влияят и на инфраструктурата. Част от оборудването работи по-трудно при жега.

Соларната енергия помага, но нуждата от баланс остава

Анализатори подчертават ролята на слънчевата енергия при горещи вълни. Тя произвежда най-много ток точно в часовете с най-силен пек. Това може да компенсира част от увеличеното потребление.

По време на горещата вълна през юни и юли миналата година ЕС отчете рекордно соларно производство. То помогна да се покрие скокът в търсенето. В Германия соларните мощности са достигали до 50 гигавата дневно. Делът им е бил между 33% и 39% от електропроизводството.

Експерти посочват, че комбинацията от възобновяеми източници и системи за съхранение ще става все по-важна. Климатичните промени правят горещите вълни по-чести и по-интензивни. Това увеличава и риска от енергийни напрежения в пиковите часове.

Още новини в категория Светът