ЕС тества България със Средния коридор: готови ли сме с проектите, или пак ще изпуснем шанса

Първата лидерска среща на ЕС за Транскавказкия коридор може да отвори финансиране за пристанища, жп линии и хъбове, но само ако София представи подготвено портфолио, а не списък с желания.

Първата лидерска среща на върха на ЕС за т. нар. Среден коридор поставя България под прожекторите. Това е тест за реалната ѝ готовност. И за ролята, която Европейската комисия ѝ отрежда в диверсификацията на доставките и в глобалната търговия.

Това коментира проф. Христина Николова пред Bloomberg TV Bulgaria. Според нея е положителен сигнал, че правителството говори за национално портфолио от приоритетни проекти. Проектите трябва да са подредени по стратегическа важност. И по степен на готовност.

Ключът е един. България трябва да отиде на срещата с проекти, които могат да се финансират. Не само с общи намерения.

Портфолио, а не „списък с желания“

Николова подчерта, че до самата среща трябва да се обосноват всички важни инициативи за развитието на Средния, известен и като Транскавказки, коридор. Това включва модернизация на морските пристанища. Включва и железопътните връзки с Турция.

Фокусът е и върху изграждане на нови железопътни линии. Важни са и новоочертаните направления в Трансевропейската транспортна мрежа. Там акцентът е по оста север–юг.

Посланието е директно. Ако проектите не са готови, България рискува да остане на заден план. И да изпусне възможности за инвестиции и позиции в новите вериги на доставки.

Средният коридор не е нов, но рискът е стар

Темата стана популярна през последните месеци. Но концепцията не е нова. Тя съществува на междуправителствено ниво от 1993 г. чрез инициативата ТРАСЕКА. Това е Транспортният коридор Европа–Кавказ–Азия.

България се включва по-активно през 2000 г. Ролята ѝ е важна, защото страната е мост към ЕС. Тя свързва Кавказ и Азия през Турция. И осигурява връзка с европейската транспортна мрежа.

Николова припомни и болезнен урок. В предишната карта на паневропейските коридори през България минават пет ключови направления. През 2014 г. остават само два. Причината е слаба проектна готовност и липса на реализирана инфраструктура. След по-късни актуализации се добавя трети коридор.

Изводът е ясен. Този път страната трябва да е подготвена. И да защити интереса си с конкретни, работещи проекти.

Пречки по трасето: претоварване, релси и митници

Средният коридор е сложен и логистично тежък. Причината е ниската „хомогенност“ на превоза. По трасето често се налага многократно претоварване. Товарите се прехвърлят между морски, железопътен и автомобилен транспорт.

Има и технически пречки. В Грузия и Азербайджан междурелсието е различно от това в Турция и Европа. Това създава допълнителни забавяния и разходи.

Съществуват и институционални ограничения. Различните митнически режими усложняват преминаването. Добавят се и геополитически фактори. В редица държави транспортът и енергийните политики зависят от политически решения.

България трябва да печели и извън транзита

Николова настоява, че България не бива да се разглежда само като транзитен терен. Инфраструктурата е важна. Но тя не е достатъчна.

Страната трябва да развива логистични и транспортни хъбове. Трябват и търговски площи около пристанищни и жп терминали. Необходими са услуги за складиране и обработка на товари.

Професорът вижда шанс за българските превозвачи. Особено за автомобилния сектор. Той е силно представен на европейския пазар. И може да поеме „последната миля“. Това са довозващите превози от терминалите към вътрешността на Европа.

Тя очаква възможности за нови партньорства и нови пазарни ниши. Според нея секторът има капацитет за бърза реакция. И може да предложи решения на компаниите, които ще използват коридора.

Николова смята, че целите са постижими. Говори се за утрояване на обемите. И за намаляване наполовина на времето за обработка. Това е реалистично и заради ниската стартова база.

Допълнителен плюс е вече постигнатото по линия на ТРАСЕКА. Дигитализацията на документите намалява забавянията. Единното разрешително за превози през участващите държави също облекчава достъпа и процедурите.

В крайна сметка залогът е голям. ЕС търси алтернативни маршрути. България има географията, но ѝ трябват готови проекти. И ясна стратегия как да превърне транзита в бизнес.

Още новини в категория Светът