Европа пренаписва правилата за мините: критичните суровини вече са въпрос на сигурност

ЕК ускорява разрешителните и търси повече добив и преработка в ЕС. България влиза в новата суровинна надпревара с мед, индустрия и готови предприятия.

Европейската комисия сменя курса. След години, в които екологичните правила често блокираха добивни проекти, Брюксел сега поставя критичните суровини в центъра на индустриалната политика. Целта е ясна. Европа да намали зависимостта си от внос и да укрепи икономическия си суверенитет.

Промяната идва на фона на нарастващи геополитически рискове. ЕС внася почти изцяло редкоземните елементи. Силно зависим е и от литий, кобалт и други метали за батерии. В световната преработка доминира Китай. Прекъсванията във веригите за доставки и ограниченията за износ показаха колко уязвими са ключови отрасли. Това засяга електромобилите, възобновяемата енергия, полупроводниците, отбраната и аерокосмическата индустрия.

Брюксел ускорява разрешителните, без да отменя стандартите

Европейската комисия обяви курс към по-бърз вътрешен добив и преработка. Акцентът пада върху разрешителните за търсене, проучване и добив. Подходът е представен като ускоряване, но при запазване на високите екологични изисквания.

Централно място заема планираното преразглеждане на Рамковата директива за водите. Това е един от ключовите екологични закони в ЕС от 2000 г. насам. Комисията вече публикува насоки за използване на „гъвкавости“ в рамките на действащите правила. Те обхващат и Директивата за подземните води. Включват и стандартите за качество на околната среда.

Сред посочените промени са по-ясни процедури за статут „преобладаващ обществен интерес“ за стратегически минни проекти. Предвиждат се и изключения при краткосрочни въздействия върху водите. Основната цел е да падне времето за одобрение. В момента то често е между 10 и 15 години.

Законът за критичните суровини зададе целите до 2030 г.

Реформите стъпват върху Закона за критичните суровини, приет през 2024 г. Той поставя конкретни цели до 2030 г. Поне 10% от потреблението на стратегически суровини трябва да се добива в Европа. Поне 40% трябва да се преработва в ЕС. Поне 25% трябва да идва от рециклиране.

Законът определя и стратегически проекти. Те получават разрешителни „на едно гише“. Въвеждат се максимални срокове. Те са 27 месеца за добив и 15 месеца за преработка. Проектите получават приоритетен достъп до финансиране. Признават се като обслужващи висок обществен интерес.

Това улеснява дерогации по водната директива. Възможни са и изключения по директивите за местообитанията и птиците. Това става само при строги критерии за устойчивост.

Комисарят по околната среда Джесика Розуол обобщи линията така. Ускоряване на прехода към чиста енергия и повече устойчивост. Паралелно вървят „Сделката за чиста промишленост“ и „Законът за нетна нулева промишленост“. Комисията говори и за административни икономии. Посочената сума е 37,5 млрд. евро.

България има стартова преднина в медната верига

На този фон България се оказва в по-добра позиция от много държави в ЕС. Докато други тепърва търсят добив, страната има традиции и работеща индустрия. Разполага и с предприятия, които покриват ключови етапи от веригата.

Медта е незаменима за зеления преход. Тя е ключова за електромобили, зарядна инфраструктура и електропреносни мрежи. Важна е и за възобновяемите енергийни източници. Един електромобил използва няколко пъти повече мед от автомобил с двигател с вътрешно горене. Това превръща медта в стратегически ресурс.

В текста са посочени три примера от българската индустрия.

„Асарел-Медет“ край Панагюрище е сред големите производители на медна руда в България. Компанията инвестира в иновации и екологични технологии. Представена е като пример за модерно европейско минно дело.

„Елаците-Мед“ развива едно от най-големите медодобивни производства в страната. Описана е като ключов работодател и инвеститор в Средногорието. Поставен е акцент върху регионалния ефект от добива.

„Аурубис България“ край Пирдоп е пример за силата на преработката. Заводът е сред големите производители на рафинирана мед в Европа. Тук се създава по-високата добавена стойност. Логиката на новата политика е повече от веригата да остава в ЕС.

Парадоксът на зеления преход е в самите му нужди. Колкото повече Европа строи ВЕИ, батерии и електромобили, толкова по-голямо става търсенето на метали. Без суровини няма батерии. Без батерии няма електромобили. Брюксел вече третира тази зависимост като въпрос на сигурност.

Изводът за България е прагматичен. Страната има ресурси, технологии и индустрия. Ако ЕС действително ускори проектите, България може да е сред печелившите в новата суровинна надпревара.

Още новини в категория България