ЕС натиска „старт“ за Украйна и Молдова: разширяване за сигурност, не за романтика

Брюксел отвори първия преговорен клъстър и влиза в геополитическо разширяване. Украйна носи военен капацитет, Молдова – опит срещу хибридни атаки, но уроците от 2004–2007 правят правилата по-строги.

Официалният старт на преговорите за членство на Украйна и Молдова бележи нова фаза за Европейския съюз. Това не е разширяване от типа „повече пазар и повече ценности“. Това е разширяване, движено от сигурността. Весела Чернева, заместник-директор на Европейския съвет за външна политика, го формулира ясно. Двете държави са под тежък натиск, но имат силна воля да се приближат към ЕС. Те вече отвориха първия преговорен клъстър.

Този процес идва в момент, когато Европа пренарежда приоритетите си. На масата са гаранции за сигурност, отбранителна индустрия и устойчивост срещу чуждо влияние. В този контекст Украйна и Молдова се разглеждат като част от щита на континента.

Украйна: сигурност, армия и ресурси – но и тежки реформи

Чернева посочва, че членството в ЕС е ключово, защото НАТО не изглежда реалистична опция за Украйна. Тя говори и за друго. Интеграцията не е само въпрос на стандарти и регулации. Тя е и въпрос на свързване на системите за сигурност на Украйна и Европа.

Политологът проф. Огнян Минчев подчертава военния фактор. Според него Украйна разполага с най-боеспособната армия на континентална Европа. На този фон много западноевропейски армии са с ограничена численост. Дълго време те бяха и с ниско финансиране.

Потенциалът не е само военен. Украйна е силна в земеделието и износа на зърно. Това може да увеличи влиянието на ЕС в трети региони. Има възможности и във фармацевтиката. Там се търси намаляване на зависимостта от генерични лекарства от Азия. Важен е и ресурсният фактор. Украйна разполага с залежи от ключови минерали за зеления преход.

Рисковете обаче са ясни. Минчев предупреждава за институционална слабост и корупция. Икономиката и администрацията остават уязвими. Това прави бързата интеграция трудна. Дори при силна политическа воля.

Молдова: буфер под натиск и фронт срещу хибридни атаки

Молдова е малка, но значима за Черноморската сигурност. Минчев я описва като елемент от „доминото“ в региона. Там се очертава нова линия на противопоставяне между Русия и Европа.

Чернева определя Молдова като буферна държава. Според нея Русия не приема буфери. Натискът върху тях е системен. Затова ускорената евроинтеграция се разглежда като защитен ход.

Кишинев има и практичен принос. Държавата от години е цел на хибридни операции. Това я принуди да развие механизми за защита. Този опит може да е полезен за ЕС. Особено в борбата с пропаганда и политическо влияние.

Икономическият ефект също е реален. Молдова вече е интегрирана частично в европейския пазар чрез DCFTA. Данните за износ показват силна позиция. През миналата година Молдова е водещ доставчик на слънчоглед за ЕС. Делът е 57.5%. Има и значим износ на плодове.

Уроците от 2004–2007: по-строги правила и по-малко вето

Разширяването от 2004 г. често се описва като „романтичен момент“. Чернева казва, че тогава ЕС завършва цикъл на обединение. Но днес оценката е по-трезва. Появиха се проблеми с вътрешни блокажи и отклонения от демократичните стандарти.

В този контекст се обсъждат по-силни механизми за контрол. Идеята е преговорите да могат да се връщат назад. Това би се случвало при отстъпление от върховенството на правото. Разисква се и ограничаване на злоупотребата с правото на вето. Все по-често се говори за квалифицирано мнозинство. Това важи и за теми като сигурност и отбрана.

Минчев добавя и още един натиск. След 2004 г. ЕС беше ударен от кризи. Дойде финансовата криза от 2008–2010 г. После мигрантската вълна от 2015 г. Върна се и геополитическото съперничество. Всичко това направи общите решения по-трудни.

Какво следва: интеграция на етапи и „Европа на скорости“

И двамата експерти очакват труден процес. Чернева говори за спешност. Причината е геополитическата заплаха. Тя измества фокуса от Западните Балкани.

Минчев вижда вероятност за поетапно присъединяване. Това би позволило подкрепа за Украйна като фактор на сигурността. В същото време ще даде време за реформи. В ЕС набира сила и моделът на интеграция на различни скорости. Именно той може да стане рамката за това разширяване.

Украйна и Молдова имат общо население над 42 млн. души. Това би разширило единния пазар към близо 500 млн. потребители. Но цената няма да е само финансова. Тя ще бъде и политическа. Този път ЕС разширява границите си, за да укрепи защитата си.

Още новини в категория Светът