Докато ЕС вдига мита за китайските електромобили, България кани Пекин да инвестира

Вицепремиерът Александър Пулев обсъди в Пекин производство на EV и технологии, точно когато Брюксел затяга режима с изравнителни мита и проверки за чужди субсидии.

Докато Европейският съюз затяга хватката върху китайските електромобили, България подава различен сигнал. В момент на нарастващо напрежение между Брюксел и Пекин заради субсидии и пазарен натиск, правителството в София търси китайски инвестиции у нас. Сред ключовите теми са електромобилите и свързаните технологии.

Това става ясно от прессъобщение на Министерския съвет след среща в Пекин. Вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев е разговарял с китайския вицепремиер Дин Сюесян за възможностите за по-широко индустриално сътрудничество.

Пулев заявява, че има политическа воля за „нова страница“ в отношенията с Китай. Според него съществува „златен прозорец“ за практическо развитие на двустранните връзки. Посланието идва в момент, когато ЕС описва Китай като все по-агресивен конкурент в сектора на електромобилите.

София търси китайски капитал за EV и индустрия

По данни от правителственото съобщение, сред обсъжданите направления са автомобилостроенето, енергетиката и високите технологии. В дневния ред влизат и теми като декарбонизацията и разширено индустриално сътрудничество.

„Ключово е взаимодействието и привличането на инвестиции в сферата на електрическите автомобили“, посочва българският вицепремиер. Той подчертава, че България е отворена за проекти, които създават работни места. Акцентът е и върху висока добавена стойност. Споменава се и технологичен трансфер.

Тези намерения звучат прагматично, но носят и риск от политическо разминаване. ЕС се опитва да ограничи зависимостта си от китайски вериги на доставки. Особено чувствителни са секторите, свързани с батерии и суровини.

Брюксел отговори с мита и антисубсидийни мерки

Европейската комисия въведе допълнителни изравнителни мита от 31 октомври 2024 г. Мерките са след антисубсидийно разследване. То установява, че китайските производители са се възползвали от държавна подкрепа. Посочени са субсидии, евтино финансиране и преференциален достъп до земя и суровини.

Митата са за срок от пет години. Те се начисляват върху стандартното 10% мито за внос на автомобили. Ставките варират според производителя. Те са 17% за BYD и 18,8% за Geely. За SAIC са 35,3%. За Tesla, за автомобили от завода ѝ в Шанхай, са 7,8%.

За други компании, които са сътрудничили в разследването, ставката е около 20,8%. Така при някои производители общото мито надхвърля 45%. Това оскъпява достъпа до европейския пазар. Същевременно увеличава натиска върху китайските компании да търсят локално производство.

ЕС затяга правилата и за субсидии, батерии и суровини

Брюксел използва и допълнителни инструменти. Регламентът за чуждестранните субсидии позволява проверки на сделки и участия в обществени поръчки. При определени условия Комисията може да блокира придобивания. Може да ограничи и достъпа до търгове.

Паралелно с това Законодателният акт за суровините от критично значение цели да намали зависимостта от Китай. Той обхваща литий, кобалт и редкоземни елементи. Това са ключови материали за батерии.

Регламентът на ЕС за батериите въвежда по-строги изисквания за проследимост. Включва се въглеродният отпечатък и произходът. Предвижда се и дигитален паспорт на батериите. Целта е общ стандарт за всички батерии на европейския пазар. Това важи и за произведените извън ЕС.

На този фон българските опити за привличане на китайски капитал поставят въпрос. Как София ще балансира между национални инвестиционни цели и общата европейска линия. Особено когато става дума за стратегическа индустрия и чувствителни технологии.

Още новини в категория България