17 ноември 2026 Хасково, България
Търси

20 години в ЕС: България празнува в Брюксел, а Брюксел още гледа към слабите места

17 ноември 2026 преди 14 мин
20 години в ЕС: България празнува в Брюксел, а Брюксел още гледа към слабите места

Европейският парламент отбелязва предстоящата годишнина от присъединяването на България и Румъния с церемония, която връща към преговорите, договора от 2005 г. и трудния баланс между растежа и нерешените реформи.

Днес Европейският парламент в Брюксел е домакин на събитие за европейската интеграция. Поводът е предстоящата 20-годишнина от присъединяването на България и Румъния към ЕС.

Сред официалните гости от българска страна са Симеон Сакскобургготски. Той беше министър-председател при подписването на договора за присъединяване. Участва и Меглена Кунева. Тя беше министър по европейските въпроси и ръководи преговорния екип.

Събитието идва във важен момент. България вече е част от единния пазар, Шенген и еврозоната. Но ключови слабости остават. Те се виждат най-ясно в правосъдието, регионалните различия и демографията.

Какво включва церемонията в Европейския парламент

Официалните гости трябва да пристигнат в 12:30 ч. местно време. Откриването започва в 13:00 ч. Програмата включва химните на Румъния, България и ЕС.

Химнът на България ще бъде изпълнен от оперния певец Росен Ненчев. Румънският химн ще изпълни Ирина Баянт.

От 13:00 до 14:00 ч. са предвидени официални обръщения. Сред говорителите са председателят на Европейския парламент Роберта Мецола. В програмата са още Виктор Негреску, Андрей Ковачев и Жан-Клод Юнкер.

Очакват се приветствия и от бившия премиер на Румъния Кълин Попеску-Търичану. Участва и Меглена Кунева. В церемонията ще се включат и изявени участници от двете държави. България е представена и от Андрей Стефанов, медалист от международни олимпиади.

От Студената война до кандидатурата: дългият завой към Европа

След 9 септември 1944 г. България попада в съветската сфера. Страната преминава към еднопартийно управление. Икономиката се национализира и се управлява централно.

През 1949 г. България влиза в СИВ. През 1955 г. става част от Варшавския договор. Контактите със Запада не са прекъснати. Те остават ограничени и не променят геополитическия курс.

Първата официална стъпка към европейските институции е през 1988 г. Тогава България и ЕИО установяват дипломатически отношения. След 1989 г. курсът се променя. През 1990 г. парламентът заявява цел за членство.

Ключов документ е Европейското споразумение за асоцииране. То е подписано през 1993 г. и влиза в сила през 1995 г. На 14 декември 1995 г. парламентът подкрепя кандидатурата. Молбата е предадена в Мадрид два дни по-късно.

Този период съвпада с тежка криза. През 1996 г. страната преживява хиперинфлация и банкови фалити. През 1997 г. България не е сред първите поканени за преговори. Реформите трябва да продължат.

Преговори, договор и членство: успехът с условия

България получава покана за преговори в края на 1999 г. Официалният старт е на 15 февруари 2000 г. Държавата трябва да договори прилагането на европейското законодателство. Процесът обхваща десетки политики и правила.

През 2002 г. Меглена Кунева поема ресора и оглавява преговорния екип. През юни 2004 г. България приключва преговорите по 31 глави. През декември 2004 г. е потвърдена датата 1 януари 2007 г.

На 25 април 2005 г. в Люксембург е подписан Договорът за присъединяване. От българска страна подписват президентът Георги Първанов, премиерът Симеон Сакскобургготски, Соломон Паси и Меглена Кунева.

В полунощ на 1 януари 2007 г. България става член на ЕС. Почти веднага идва и предупреждение. Европейската комисия въвежда Механизма за сътрудничество и проверка. Той следи правосъдието, корупцията и организираната престъпност. Механизмът е прекратен през 2023 г. Мониторингът продължава през годишните доклади за върховенството на закона.

Икономическият ефект е видим. По данни, цитирани в текста, БВП на човек достига 68% от средното за ЕС през 2025 г. През 2006 г. е 38,4%. Достъпът до единния пазар разширява износа и инвестициите. Свободното движение увеличава шансовете за работа и обучение.

Цената също е ясна. Емиграцията ускорява демографския спад. Регионалните различия се задълбочават. София формира около половината от БВП. Северозападът остава сред най-бедните региони.

След членството идват и следващите цели. От 31 март 2024 г. отпадат проверките по въздух и море. От 1 януари 2025 г. България е пълноправен член на Шенген и по суша. На 1 януари 2026 г. страната приема еврото след периода в ERM II.

Двадесет години по-късно България е във всички основни формати на интеграцията. Следващата фаза вече не е „влизане“. Тя е влияние. Това означава активни позиции в ЕС, докато проблемите у дома чакат решения.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от България
↑