Докато сушата свива тока в региона, България удари джакпота с батерии

Рекордно ниските води по Дунав разклатиха ядрените и ВЕЦ-овете в Източна Европа, но бързото изграждане на батерийни паркове помогна на България да изнася ток и да печели от пиковото търсене.

Докато енергийният сектор в Източна Европа понесе удар заради рекордната суша, България се оказа в по-силна позиция. Страната се възползва от инвестиции в системи за съхранение на енергия с батерии. Те се развиха паралелно с ръста на соларните мощности. Това отбелязва анализ на АФП от София.

В България вече работят около 100 обекта с батерийни системи. Повечето са изградени през последните две години. Част от проектите стъпват върху бивши промишлени площадки и летища. Други се интегрират в действащи електроцентрали, включително въглищни.

Проф. Ставрос Папатанасиу от Националния технически университет в Атина казва пред АФП, че темпото е необичайно високо. По думите му мащабът и скоростта са „безпрецедентни в европейски контекст“.

Как батериите обърнаха играта при сушата

Батерийните системи поемат излишната електроенергия от соларните централи. След това я връщат към мрежата при ръст на търсенето. Това се оказа ключово при необичайно ниските нива на Дунав.

Ниските води нарушиха производството от водноелектрически и ядрени централи в региона. Това повиши нуждата от вносна електроенергия. В този момент България успя да продава повече ток навън.

През юли и август страната отчете нетен износ от около 830 гигаватчаса месечно. Това е над два пъти повече от средното ниво през май и юни. Само през юли Румъния е била дестинация за близо половината от българския износ. Стойността на тази електроенергия се оценява на около 74 млн. евро.

„Въглищата излизат, батериите влизат“

Промяната вече се вижда в „Марица-изток 3“. Централата дълго време беше сред големите въглищни мощности в България. Сега част от инфраструктурата се използва за нова роля.

Васил Щонов, ръководител на операциите на британската „КонтурГлобал“ в България, обяснява решението пред АФП. Компанията е използвала силната връзка с преносната мрежа. Един въглищен блок е спрян, а на негово място са свързани батерии.

Щонов описва процеса с кратка формула. „Въглищата излизат, батериите влизат.“ Той обаче предупреждава, че е нужен минимален резерв от въглищни мощности. Според него това е важно при тежки зими или при риск за газовите доставки.

Ръст на капацитета, но и ясни ограничения

През 2025 г. България е представлявала около 9% от новоинсталираните батерийни мощности в Европа. Делът при новите соларни мощности е около 2%. Ленарт Херман от базираната в Мюнхен компания „ФфЕ“ казва, че страната може да е положителен пример. Според него правилните стимули ускоряват енергийния преход.

Министерството на енергетиката съобщава, че България разполага с около 5,7 гигавата действаща мощност за съхранение. Това е близо една четвърт от общата инсталирана производствена мощност на страната. Капацитетът е над пет пъти по-голям от този в съседна Румъния.

Български компании вече имат договори за близо 14 гигаватчаса мащабни системи за съхранение. Част от тях вече са в експлоатация. От министерството подчертават, че целта е този сектор да намери устойчиво място на пазара. Според ведомството това трябва да върви с инвестиции в преносната и разпределителната мрежа.

Никола Газдов, председател на браншова асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, вижда друг прочит. Той твърди, че бумът е резултат от съвпадение на фактори, а не от план. „Всичко се случи почти случайно“, казва той.

Причината е и в профила на ВЕИ ръста. В България увеличението е силно концентрирано в соларни мощности. Това води до по-големи излишъци през деня. Газдов допълва, че големи батерийни проекти могат да се реализират за девет до 18 месеца. Това често е по-бързо от сроковете за соларни и вятърни проекти.

Ограниченията остават сериозни. Междусистемните връзки със съседите имат лимити за пренос. Освен това съвременните батерии съхраняват енергия за кратко. Херман посочва, че това обикновено е между един и шест часа. Понякога стига до осем.

Затова батериите помагат при временни дисбаланси, но не могат да заменят голяма базова мощност. Те не са решение, ако ядрен реактор бъде спрян заради суша.

Има и пазарен риск. Ако операторите станат твърде много, рентабилността може да падне. Причината е проста. Разликата между ниските дневни цени и високите вечерни цени ще се свива.

Още новини в категория България