Безработицата падна до 3.2%: България влиза в 2026 г. с рекордна заетост и остър глад за кадри

НСИ отчита почти 2.92 млн. заети през първото тримесечие, но безработицата при младите расте, а бизнесът все по-често се сблъсква с недостиг на работници и натиск върху заплатите.

Безработицата в България продължава да се свива в началото на 2026 г. Пазарът на труда остава стегнат. Това носи стабилност за заетостта. Но поставя бизнеса под натиск заради липсата на кадри.

По данни на Националния статистически институт (НСИ) през първото тримесечие коефициентът на безработица пада до 3.2%. Това е спад с 0.7 процентни пункта спрямо същия период на 2025 г. Броят на безработните е 96.8 хил. души. От тях 53 хил. са мъже, а 43.8 хил. – жени.

Заетостта остава близо до рекордни нива. Общият брой на заетите достига 2.92 млн. души. Коефициентът на заетост за населението на 15–64 години се повишава с 0.1 процентни пункта до 70.5%.

Пазарът е стабилен, но младежката безработица се покачва

Въпреки общия спад на безработицата, има ясен сигнал за риск при младите. При хората между 15 и 29 години коефициентът на безработица достига 7.2%. Това е увеличение с 0.4 процентни пункта на годишна база.

Проблем остава и дългосрочната безработица. Хората без работа от една година или повече са 41.6 хил. души. Те са 43% от всички безработни. Коефициентът на продължителна безработица е 1.4%.

Данните показват и промяна в активността. Коефициентът на икономическа активност при 15–64 години е 72.9%. Това е спад с 0.4 процентни пункта спрямо година по-рано.

Къде работят хората и кой държи заетостта

Услугите остават основният работодател. В сектора работят 67.9% от всички заети, или около 1.98 млн. души. В индустрията са 809 хил. души. В селското, горското и рибното стопанство работят 128.4 хил.

Частният сектор доминира при наетите. В него работят 74.8% от хората. В обществения сектор са 25.2%.

Възрастовата група 55–64 години продължава да дърпа нагоре общата заетост. При нея заетостта достига 72%. Това е ръст с 2.3 процентни пункта спрямо първото тримесечие на 2025 г.

Извън пазара на труда остават много хора. Икономически неактивните над 15 години са 2.49 млн. души. Почти 42% от неактивните между 15 и 64 години не участват заради образование или обучение. Обезкуражените лица на 15–64 години са 18.5 хил. души. Те са 1.7% от неактивните в тази група.

Свободни места има, но заплатите не винаги следват

На фона на признаци за забавяне в Европа, българският трудов пазар остава устойчив. През април безработицата по данни на Агенцията по заетостта е 5.27%. Тя е почти без промяна спрямо година по-рано.

В края на месеца регистрираните безработни са 149 517 души. С подкрепата на бюрата по труда работа са започнали 15 751 души. Бизнесът е заявил близо 10 хил. свободни позиции. Най-голямо търсене има в преработващата промишленост, търговията, хотелиерството и ресторантьорството, държавното управление, строителството и транспорта.

Сред най-търсените професии остават служители в услугите, персонал за грижа за хора, продавачи, индустриални работници, оператори на машини и шофьори. Недостигът на кадри в индустрията и строителството продължава. Според бизнеса това вече ограничава разширяването и повишава разходите за труд.

Парадоксът е, че част от секторите с най-силно търсене са и сред най-нископлатените. Данните на НСИ за първото тримесечие сочат, че най-ниски са възнагражденията в хотелиерството и ресторантьорството. Те са около 870 евро средно месечно. В преработващата промишленост и строителството средните заплати са около 1200 евро. Това се случва въпреки отчетения остър недостиг на работна сила.

Още новини в категория България