Без увеличение в армията: Военният министър замразява заплатите поне до 2027 г.

Димитър Стоянов заяви, че бюджетът на отбраната е „достатъчно голям“, но парите отиват за проекти и SAFE, а не за доходи. Паралелно тече реформа със съкращения, докато държавата чака съюзническа идентификация на дроновете в Черно море.

Управляващите от „Прогресивна България“ замразяват възнагражденията в армията за неопределено време. Това стана ясно от интервю на военния министър Димитър Стоянов по БНТ. По думите му мярката със сигурност ще обхване и 2027 г.

Стоянов обяви, че бюджетът на Министерството на отбраната е „достатъчно голям“. Въпреки това „политика по доходите няма да има“. Той каза, че няма да има увеличение на заплатите.

Министърът аргументира решението с ограничен ресурс и с нуждата средствата да се насочват към капиталови разходи. Според него, ако се увеличат заплатите, ще се реже от проекти и договори. Той посочи и механизма SAFE, който финансира конкретни проекти. По думите му тези пари не могат да се пренасочват към възнаграждения.

„Бюджетът е голям, но доходи няма“

Стоянов призна, че и той, и ведомството, и финансовият министър имат желание за ръст на възнагражденията. Но „в крайна сметка бюджетът е ограничен“, каза той.

В интервюто не беше коментиран контекстът от последните години. Тогава възнагражденията на военнослужещите нараснаха значително. Преди месеци бяха увеличени и допълнителни възнаграждения.

Стоянов все пак заяви, че се надява замразяването да е временно. Не посочи конкретен срок или условия за промяна на решението.

Реформа в министерството: съкращения и сливане на структури

Военният министър съобщи, че административната реформа вече е започнала. Той напомни, че последната голяма структурна промяна е била през 2008 г. Тогава Генералният щаб е обединен с Министерството на отбраната.

Сега се планира сливане на две агенции в една. Това ще доведе до съкращаване на още 22 щатни бройки.

Стоянов каза още, че над 500 цивилни служители вече са освободени. Причината е, че са придобили право на пенсия.

Дронове в Черно море: чакане на съюзническа идентификация

Министърът коментира и сигурността в Черно море. Той посочи, че евентуален мораториум върху атаки срещу кораби и инфраструктура има смисъл само при участие на всички страни в конфликта и всички черноморски държави. Той изброи Русия, Украйна, Грузия, Турция, България и Румъния. Според него на този етап е трудно да се прогнозира дали подобна договореност е реалистична.

Стоянов съобщи, че в България има съюзнически самолет за наблюдение на Черноморската акватория. Самолетът е изпратен по искане на София. Целта е предварителна информация за обстановката. Българските самолети остават в готовност за реакция при нужда.

Той критикува предишни правителства за това, че проект за по-висок клас безпилотен апарат е бил блокиран. По думите му от 2023 г. до юни „не е било направено нищо“. От юни се работи по придобиване на такъв апарат. Броят му ще зависи от средствата.

Министърът отрече твърдения, че Румъния е предлагала да изпрати изтребители F-18 за унищожаване на морски дронове. „Абсолютна лъжа“, заяви той. По думите му румънската страна има същите ограничения като България.

По повод изказване на премиера Румен Радев за произхода на дроновете, Стоянов каза, че то е било интерпретирано погрешно от румънска страна. Той подчерта, че са нужни ясни доказателства преди дипломатически действия.

Събраните материали, включително отломки, са предоставени на съюзници и партньори. Екип работи и на място в България.

Стоянов заяви, че очаква по-бърза реакция от съюзниците за идентификация на дрон, заснет край кораб. По думите му кадрите са достатъчно ясни. Той обеща резултатите да бъдат обявени публично, независимо от произхода.

Украйна: „Няма и няма да има“ български войски

Стоянов коментира и споразумението с Украйна. Той заяви, че няма реална опасност България да изпрати войски в Украйна. Според него такива твърдения са спекулации, появявали се и през 2022–2023 г.

По темата за военната помощ министърът каза, че ведомството не може да предоставя повече въоръжение от предвидения минимум. Причината е риск от нарушение на действащите нормативни документи.

Още новини в категория България