България влиза в военния петролопровод на НАТО: проект за над 1,2 млрд. долара през Турция и Румъния

Кабинетът на премиера Румен Радев подготвя решение за тръбопровод само за военни нужди, който трябва да подсигури гориво за източния фланг на алианса и да намали риска от морски прекъсвания.

България се включва в планиран военен петролопровод на НАТО, оценяван на поне 1,2 млрд. долара. Това личи от дневния ред на редовно заседание на правителството. Вносители на предложението са министрите на отбраната и енергетиката.

Проектът е предложен от Турция. Тръбопроводът трябва да осигурява доставки на гориво за източноевропейския фланг на НАТО. За идеята първо съобщи Bloomberg. Сега тя влиза в официална процедура и в София.

Маршрутът: Турция – България – Румъния

Планираният тръбопровод ще тръгва от Турция, ще минава през България и ще достига до Румъния. По публикуваната информация той ще се използва единствено за военни цели.

Маршрутът се разглежда като по-изгоден от други варианти. Оценката е, че е приблизително с една пета по-евтин от алтернативи. Сред тях се споменават трасета през Гърция или през западни съседи на Румъния.

Разликата е в логистиката. Алтернативните варианти разчитат в по-голяма степен на морски транспорт. Това ги прави по-уязвими при смущения и блокиране на ключови морски коридори.

Защо НАТО пренарежда доставките на гориво

Военната инфраструктура за гориво отново е в центъра на вниманието след войната в Украйна. Допълнителен натиск идва от конфликтите в Близкия изток. Посочват се и рискове за енергийните доставки при затваряне на Ормузкия проток.

На този фон страните членки търсят по-надеждна и по-рентабилна верига на доставки за източните държави от алианса. Войната промени оценката за това кое е „сигурна логистика“. Днес целта е по-малка зависимост от морски маршрути.

„Военен Шенген“ и срокове до 2030 г.

Паралелно Европейският съюз и НАТО работят по широк инфраструктурен пакет на стойност 100 млрд. евро. Идеята е да се изгради т.нар. „военна Шенгенска зона“. Тя трябва да ускори движението на войски и техника в Европа.

Планът предвижда около 500 „горещи точки“. На тези места в следващите три до четири години ще се създава или укрепва инфраструктура. Целта е по-бърза военна мобилност при учения и при извънредни ситуации.

Гръцкият военен министър заяви на среща за енергиен преход, че това ще съкрати времето за прехвърляне на войски и материали в рамките на блока. Предвиден е и споделен резерв от военно оборудване. Моделът напомня механизма за гражданска защита на ЕС.

Очакването е регламентът да бъде готов до 2027 г. Инфраструктурата трябва да е завършена до началото на 2030 г. Междувременно правителството на премиера Румен Радев подготвя националните стъпки за включване на България в проекта за тръбопровода.

Още новини в категория България