България натиска газта с батериите: соларният бум и сушата по Дунав пренареждат енергийната карта

Около 100 батерийни обекта вече работят, а нови проекти по Плана за възстановяване добавят още капацитет. Износът скача, но мрежата и икономиката на сектора поставят граници.

България ускорява изграждането на системи за съхранение на електроенергия. Развитието на батериите върви паралелно със силния ръст на соларните мощности. Темата идва на фона на рекордно ниските нива на Дунав. Те вече ограничават водноелектрическото производство в части от Източна Европа.

Франс прес съобщава, че в различни региони у нас работят около 100 батерийни обекта. Част от тях са върху терени на бивши летища. Други са на индустриални площадки или до електроцентрали. Тези инвестиции променят начина, по който системата балансира производство и потребление.

Батерии, които дават гъвкавост, когато водата не стига

По данни на Министерството на енергетиката действащите системи към септември имат обща мощност около 5,7 гигавата. Отделно са договорени проекти по европейския план за възстановяване. Те предвиждат още 14 гигаватчаса капацитет за съхранение.

Проф. Ставрос Папатанасиу от Националния политехнически университет в Атина определя темповете като изключителни. Това важи дори на фона на европейските стандарти.

Съхранението позволява по-бърза реакция при резки промени в производството. Това е важно в регион, където сушата удря водните централи. Батериите могат да поемат излишъци през деня и да върнат енергия в пиковите часове.

Износът расте, а въглищна инфраструктура сменя ролята си

Ефектът вече личи и в търговията с електроенергия. През юли и август България е изнасяла нетно около 830 гигаватчаса месечно. Това е над два пъти повече спрямо средните нива за май и юни. През юли най-големият поток е бил към Румъния. Стойността по българските пазарни цени се оценява на около 74 млн. евро.

Промяната се вижда и при ТЕЦ „Марица-изток 3“. Централата е имала четири блока по 210 мегавата. След изтичането на дългосрочен договор през 2024 г. производството от въглища е намаляло значително.

Част от мрежовата инфраструктура обаче остава в употреба. Този път за батерийна инсталация. Ръководителят на „КонтурГлобал“ в България Васил Щонов казва пред Франс прес, че компанията е използвала съществуващата връзка. Един от въглищните блокове е спрян. На негово място са свързани батерии.

Контекстът е важен и заради структурата на производството. Около 40% от електроенергията в България идва от АЕЦ „Козлодуй“. Регулируемите газови мощности са по-ограничени спрямо Гърция и Румъния.

Щонов посочва, че страната трябва да запази определен резерв от въглищни мощности. Според него те могат да са нужни при тежка зима. Риск има и при евентуално прекъсване на газови доставки.

„Батерия на Балканите“ – амбиция с ясни ограничения

Според Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, бързият ръст не идва от дълга стратегия. Той го свързва с комбинация от фактори.

Основният двигател е бумът на соларните централи. Фотоволтаиците често водят до излишък през светлата част на деня. Този излишък може да се складира и използва по-късно. Газдов отчита и по-бързи процедури у нас. По негови думи голяма инсталация може да се изгради за под година и половина.

През 2025 г. България е представлявала около 9% от новоинсталирания капацитет за батерийно съхранение в Европа. Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенския Forschungsstelle für Energiewirtschaft, смята, че секторът може да стане пример.

Идеята България да е „батерия на Балканите“ има граници. Междусистемните връзки със съседите не са безкрайни. Повечето батерии съхраняват енергия между един и шест часа. При част от системите периодът стига осем.

Това е достатъчно за кратки пикове и временни спадове при водни или ядрени мощности. Но не може да замести голяма ядрена мощност, спряна за дни или седмици.

Съществува и икономически риск. Батериите печелят от разлика между ниски и високи цени. Те се зареждат при евтина енергия и продават при по-високи цени. Ако системите станат твърде много, ценовата разлика може да се свие. Това може да удари рентабилността на сектора.

Още новини в категория България