11 май и заветът на Караджата: „Една кръв ни остана, и една земя да я попие“

Денят на светите Кирил и Методий съвпада с рождението на Стефан Караджа. Историята пази клетвата на четата и последните думи на войводата, когато битката вече е без изход.

11 май е ден с особен заряд за България. Българската православна църква почита светите равноапостоли Кирил и Методий. Те създават славянската писменост. Те оставят и духовна опора за българската просвета и култура.

Заради делото си братята са наречени Апостоли на славяните. Канонизирани са от православната и католическата църква. Папа Йоан Павел II ги обявява за съпокровители на Европа. Наследството им остава общоевропейски факт.

На тази дата се откроява и друго име. Това е Стефан Караджа. Революционер, войвода и символ на решимостта, която не търси удобен край.

Денят на Кирил и Методий и една друга памет

11 май обединява две линии в българската памет. Едната е духовната. Тя минава през азбуката и училището. Другата е революционната. Тя минава през клетвата и оръжието.

Стефан Караджа остава в историята като човек, когото другарите му следват в битки. В разказите за него се откроява личната му смелост. До него стои и името на Левски. Двамата участват в Българската легия. Тя е организирана от Георги Раковски.

Стефан Караджа е роден само ден след Хаджи Димитър. Двамата се превръщат в побратими. Те застават начело на чета, която оставя трайна следа.

Клетвата преди похода

В историческата памет остава и клетвата, свързана с тяхната чета. Тя е изречена преди похода. Според текста, начело тръгват 130 мъже. Те приемат, че може да не се върнат.

Клетвата поставя ясни граници. Обещанието е за вярност „до последното издъхвание“. Има и отказ от подкуп и лична изгода. Формулата е без компромиси. Ако клетвата бъде нарушена, наказанието е призовано „изясно“. Така е записано в думите.

„Кажи ми, сестро, де – Караджата?“

Образът на Караджата стига и до поезията. Христо Ботев го вписва в стихове. В тях има търсене и болка. Има и готовност за край.

„Кажи ми, сестро, де - Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, - аз искам, сестро, тук да загина!“

Любен Каравелов оставя и друго силно изречение. То звучи като оценка за епохата. „Свободата не ще екзарх, иска Караджата.“ Думите подчертават, че каузата не се заменя с титли.

Захарий Стоянов описва подвига на четниците с подчертана почит. В неговия разказ прозвучава и реплика на войводата. Тя е казана в момент на обръч. Той е тежко ранен, но продължава боя.

„Една кръв ни остана, и една земя да я попие.“

Стефан Караджа и Хаджи Димитър загиват на 28 години. Датата 11 май напомня, че историята се пише и с букви. Понякога се пише и с живот.

Още новини в категория България