Загадъчен бронзов механизъм обърка археолозите край Карлово: столица на одрисите ли е това място?

В труднодостъпна местност до село Васил Левски разкопки разкриват цитадела и храмов комплекс от VI век пр. Хр., с техника и материали, които насочват към връзки с Елада и мащабна търговия.

Археолози, които проучват обект край карловското село Васил Левски, съобщават за открит необичаен бронзов механизъм. Находката е от предверие на храм. Тя поставя нови въпроси за ролята на селището и за контактите му с древния свят.

Мястото се намира на няколко километра от селото. Достъпът с обикновен автомобил е труден. Обектът е разположен на планинска тераса, в южните подстъпи на Стара планина. От двете страни има дълбоки дерета с вода. Това дава естествена защита и контрол над района.

Руини, открити преди 30 години, и щети от по-старо разрушаване

Преди около 30 години археологът доц. д-р Костадин Кисьов попада на руини, непознати за науката. Те били в стар лозов масив. Част от зидовете обаче вече била унищожена. По думите на Кисьов местни хора използвали каменните блокове в началото на XX век. Така били построени около 15 къщи с квадри, взети от терена.

Разкопките са напредвали на етапи заради недостиг на средства. Въпреки прекъсванията проучванията продължават. Данните сочат голямо селище с масивна архитектура. Описват се цитадела и храмов комплекс. Засега е разкопана само част от цитаделата. Площта ѝ е около 5 декара.

Гръцка техника в тракийски контекст

Екипът отчита строителна техника, нетипична за VI век пр. Хр. в този район. Зидовете са изпълнени с квадри от двете страни. В средата има пълнеж от речни камъни. Те са споени с глинесто-песъчлив разтвор. Според археолозите това е техника, характерна за Древна Елада.

Не по-малко впечатляващи са храмовите покрития. Открити са големи керемиди, изработени с технология, която не се свързва с траките от периода. Описва се трислойно покритие. То включва червена ангоба, черни ивици от фернис и златист слой с диспергирано „котешко злато“.

Кисьов посочва, че подобни керемиди са познати в елинските колонии по Черноморието и в самата Елада. По думите му те са изпичани над 900 градуса. Това обяснява добрата им запазеност и устойчивостта им на атмосферни влияния.

Находка, която не пасва: канделабър или риболовен уред

Най-голямата загадка остава бронзовият механизъм. Описва се халка с четири куки. Те завършват като куки за риба. Имат ясно различими контри и легла. Според археолога находката е уникална за епохата.

Една от хипотезите е, че това е канделабър. Тоест механизъм за закачане на лампи. Такива лампи биха могли да са глинени, бронзови или стъклени. Проблемът е, че засега не е открит синджир, който да е част от комплект.

Другата версия е по-провокативна. Формата и контрите насочват към риболов. Ако това е риболовен инструмент, той изглежда твърде голям. Подходящ би бил за море или за големи пълноводни реки като Марица и Дунав.

Следи от богатство, търговия и внезапно напускане

Археолозите описват владетел, който е разполагал с ресурси. Селището имало десетки каменни постройки, издигнати по план. Според екипа той е можел да наема майстори от Елада и да поддържа търговия на далечни разстояния.

Сред аргументите са вносни амфори. Те са транспортни съдове за зехтин и вино. Посочват се находки от островите Хиос, Самос и Тасос. Открити са и стъклени женски накити от стъклена паста. Те се свързват с Балтийския регион и търговски обмен.

Селището изглежда напуснато внезапно, но организирано. Не се виждат следи от война или катастрофа. Една от работните хипотези е, че обектът може да е бил столица на одриски владетел. Споменава се Терес I. Доц. Кисьов допуска, че монументалното строителство е белег за резиденция на тракийски елит. Това отваря и по-голямата тема. Дали тук не се крие ранната политическа сцена на Одриското царство.

Още новини в категория България