Велика събота: последният тих ден преди „Христос воскресе!“ – какво се прави и защо

Църквата нарича деня „най-благословения седми“. Богослужението продължава от ранно утро до вечерта, а традицията повелява последно боядисване на яйца и раздаване за душите на покойните

Велика събота е последният ден от Страстната седмица. Тя стои на прага на Великден. Денят носи тишина и очакване. Това е и последният момент, в който по традиция се боядисват яйца.

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден“. Според християнското разбиране Христос лежи в гроба като мъртъв човек. В същото време се говори за спасение и за отваряне на „гробовете“. Денят е свързан с надеждата за възкресението, което се чества на следващия ден.

Защо Велика събота е „най-благословеният“ ден

В богословския смисъл Велика събота е денят на покоя в гроба. Тя е и денят на очакването. В църковните текстове се казва, че Духът на Исус е „в ада“, за да разкъса оковите му. Така се отварят отново „райските двери“.

Кулминацията идва в Неделята на Възкресението. Тя е известна с най-краткото си име – Великден. Тогава прозвучава и тържественото „Христос воскресе!“.

Богослуженията: от ранна сутрин до вечерта

На Велика събота богослужението започва рано сутринта. То продължава през целия ден. В много храмове съботните песнопения постепенно преминават във възкресните.

Така вечерта се усеща като преход. Тишината на съботата се слива с радостта на празника. Финалът идва с възгласа „Христос воскресе!“.

Обичаи: гробища, хлябове и последно боядисване на яйца

В традицията денят има и силен обреден пласт. Жените посещават гробищата. Те преливат и прекадяват. Раздават боядисани яйца и хляб за душите на мъртвите.

Обикновено в събота се месят и пекат обредните великденски хлябове. Велика събота е и последният ден за боядисване на яйца за Великден.

Погребението на Христос и запечатаният гроб

Празникът е свързан с оплакването и погребението на Исус Христос. В разказа участват Света Богородица и жените, носещи миро. Гробът е запечатан, а пред него е поставена стража.

По юдейския обичай Йосиф и Никодим свалят тялото от кръста. Те го обвиват в пелени с благовония. Полагат го в нов каменен гроб в Йосифовата градина, близо до Голгота.

Първосвещениците и фарисеите знаят за предсказанието за възкресение. Те не вярват на думите. Страхуват се и от друго. Опасението е, че апостолите може да откраднат тялото.

Затова искат от Пилат военна стража. Стражата е поставена до гроба. Самият гроб е запечатан.

Още новини в категория България