Убийството на Илиян Филипов: кой дърпа конците между бизнес, власт и подземен свят?

Версиите за черно тото и наркотрафик отварят стар въпрос: има ли институционален „чадър“ и защо зависимостите остават недосегаеми.

Убийството на 53-годишния предприемач Илиян Филипов отново извади на светло неудобния проблем, който България така и не реши. Не е дали „мутренските времена“ се връщат. Въпросът е колко устойчиви са връзките между бизнес, власт и организирана престъпност.

Историята от последните десетилетия показва модел с различни лица. В годините на поръчковите убийства и по-късно при олигархични конфликти поръчителите често остават неизвестни. Паралелно с това „чадърът“ при придобиване на собственост се променя. Превръща се в защита за запазване и умножаване на влияние. Инструментите са познати. Обществени поръчки, концесии, административни решения и избирателно правосъдие.

Версията за черно тото и старите сигнали

След разстрела на Филипов прокуратурата посочи версия за черно тото. Става дума за уреждане на мачове и дългове от залози. В предумишлено убийство е обвинен 51-годишният С.М. По публична информация той има криминално минало, включително присъди за убийство и грабеж. Появиха се и слухове за личен мотив, свързан с жена между двамата.

Съмненията за черно тото не са нови. През октомври 2025 г. президентът на „Славия“ Венцеслав Стефанов обвини хора, близки до Филипов, в опит за подкуп на футболисти. Става дума за симулативна игра срещу „Ботев“.

Филипов отрече и обяви, че ще търси отговорност за клевета. Последваха взаимни обвинения и идеи за полиграф. През юни тази година прокуратурата отказа да образува досъдебно производство по сигнала. Мотивът бе недостатъчни данни за престъпление.

След убийството натискът върху институциите расте. Очаква се те да се върнат към старите твърдения и да обяснят защо са били оставени без развитие.

Парите за стадиона и бизнесът, който расте при всяка власт

Филипов беше собственик на „Ботев“-Пловдив. Стадионът на клуба беше построен от обединение от фирми, в което водещ партньор е ПИМК. По данни за периода 2020–2024 държавата е отпуснала над 92 млн. лева за строителството. Допълнително идват над 10 млн. лева от община Пловдив и клуба.

Успехът на групата на Филипов се развива близо четвърт век. Той не спира при смяна на правителства. ПИМК се утвърждава в международните превози още преди управлението на ГЕРБ. При управлението на Бойко Борисов компанията разширява позиции. През 2015 г. навлиза в товарните железопътни превози.

През 2017 г. дружество получава 27-годишна концесия на интермодалния терминал край Пловдив. Терминалът е ключов за товарите към Турция. По текста единствен кандидат е била същата компания. Задълженията включват фиксирана такса от 60 000 лева годишно плюс 10% от нетните приходи. Има и ангажимент за инвестиции от 15.1 млн. лева.

През 2020 г. Филипов печели договор за довършване на стадион „Христо Ботев“. При кабинета „Денков“ през 2023 г. „ПИМК Рейл Експрес“ получава лиценз за пътнически железопътни превози. Това я прави първата частна компания с такъв лиценз.

Тук се появява неудобният въпрос. Ако версията за нелегални залози е вярна, имало ли е и скрит бизнес зад публичния. И какво са знаели институциите.

Наркотрафикът, съдружията и пловдивският политически кръг

Към случая се добавя още една линия. През март 2025 г. разследване за международен наркотрафик, двама изчезнали мъже и липсващи 160 кг кокаин отвежда СДВР до офиси на ПИМК и „Некст Лоджистик“. Полицията проверява транспортни сделки и конкретни заявки.

Филипов отрича участие на компаниите си. Той посочва, че един от задържаните е техен бивш шофьор. Какво е установила проверката остава без публичен отговор.

Има и друг детайл, който засилва общественото напрежение. Според текста Филипов е бил съдружник 50:50 с обвиняемия за физически убиец във фирма, строяла жилищен комплекс в Драгалевци. По-късно С.М. е напуснал дружеството. Делът му е преминал към друг акционер.

Политическият контекст също е важен. Центърът на новата власт е свързан с Пловдив. Премиерът Румен Радев, вече бивш президент, има биографична връзка с региона чрез службата си в авиобаза „Граф Игнатиево“ в периода 1999–2009.

Около него се оформя кръг от фигури от региона. В текста са посочени Пламен Узунов, Николай Копринков и Иван Демерджиев. Копринков е началник на кабинета на премиера. Демерджиев е вътрешен министър и председателства партиен контролен съвет.

Вътрешният министър призна, че познава Филипов. Той отрече да го е представлявал юридически него или ПИМК. Вицепремиерът Гълъб Донев заяви, че Филипов не е сред дарителите на „Прогресивна България“.

Паралелно в Пловдив тлеят открити бизнес конфликти. През пролетта на 2025 г. Филипов обвини Иван Петлешков в натиск и влияние върху местната полиция и общината. Петлешков отхвърли обвиненията.

Отделно, на 4 октомври Юлиян Янков-Картофа се предаде на гръцките власти. Чрез адвокат той повтори твърдение срещу Георги Кандев. Кандев отрече. МВР обяви, че Янков е задържан след сигнал до гръцките власти. Янков е обвиняем за присвояване и незаконни схеми.

Този фон може да заглуши основните въпроси. Но не ги решава.

Най-големият риск е разследването да се свие до това кой е стрелял. Властта отчете бързо задържане за 24 часа. Това не отменя въпросите за предишно бездействие. Особено при съмнения за наркотрафик и нелегални залози.

Разкритите след смъртта съдружия и контакти не доказват политически мотив за убийството. Те обаче изискват проверка, която да стигне до зависимостите. Иначе моделът оцелява, дори когато има арестуван извършител.

Още новини в категория България