Стратегия за култура до 2037 г., но законите чакат до 2029: кабинетът на Радев обещава „културен паспорт“ и реформи

В управленската програма „Култура“ има 10-годишен план, мерки за достъп на деца до изкуство и списък с обекти за реставрация. Но ключовите закони и големите проекти са изтеглени към края на мандата, без ясни бюджети и методики.

Управленската програма на кабинета с премиер Румен Радев поставя високи цели в раздел „Култура“. Обещанието е за национален план до 2037 г., нови закони за артистите и сценичните изкуства и мерки за достъп на деца до култура. В текста обаче личат познати проблеми. Сроковете са далечни, а конкретиката за финансиране и изпълнение остава ограничена.

Национална стратегия 2027–2037 г.: голямата заявка, кратък срок

Централното обещание е приемането на Национална стратегия за култура 2027–2037 г. Подобен документ страната не изработи през целия период след началото на прехода.

По програмата до май 2027 г. трябва да има анализ на състоянието на сектора. Самата стратегия е планирана за края на 2027 г. Този график е амбициозен. Той създава и съмнения дали процесът ще бъде реалистичен. Секторът е фрагментиран. Липсват трайни политики и измерими цели от години.

„Закони на кило“: реформите са насрочени за края на мандата

В програмата има множество заявки за нови нормативни актове и промени в действащи закони. Реалните ключови реформи са отложени.

За декември 2029 г. са насрочени два изцяло нови закона. Първият е Закон за статута на артиста, който трябва да уреди социална защита. Вторият е Закон за сценичните изкуства. Това би означавало признание на специфичния артистичен труд в нормативна рамка. Но срокът предполага поне три години чакане, преди мерките да станат факт.

Предвидени са и промени в Закона за авторското право. Планирани са намеси и в Закона за меценатството. В списъка са още Законът за филмовата индустрия и Законът за радиото и телевизията. Програмата обещава много, но оставя неясно кое е приоритет и с какъв ресурс.

Приоритети за наследството: Шипка, Несебър и теснолинейката, но без методика

В частта за културното наследство са посочени обекти за приоритетна консервация и реставрация. Сред тях са парк-музей „Шипка“. В списъка са църквите в Несебър, Боянската църква и Княжеският дворец в София, днес Национална художествена галерия.

Като приоритет е записана и Родопската теснолинейка. Изричното изброяване на „фаворити“ обаче подчертава друг дефицит. Липсва ясна, обща методика за оценка на риска за паметниците в страната.

Програмата предвижда „кадрово укрепване“ на териториалните звена на НИНКН. Не са посочени бройки експерти и бюджет. Известно е, че институтът от години има недостиг на архитекти-реставратори и специализирани кадри.

„Културен паспорт“ за деца и нова държавна колекция за съвременно изкуство

Сред мерките, вдъхновени от практики в други държави, е „Национален културен паспорт“ за деца и младежи от 6 до 18 години. Срокът е септември 2027 г. Идеята е да гарантира достъп до театър, музей, кино, концерт и библиотека.

Планирана е и „Културна раница“. Тя е насочена към творчески ателиета и посещения на спектакли в училищата. Срокът е до юни догодина. Тези мерки могат да имат силен ефект за деца в отдалечени райони. Това важи и за деца с увреждания или в уязвимо положение. Липсва яснота как Министерството на културата ще координира изпълнението. Нужни са и образователното, и социалното ведомство.

Кабинетът предлага и създаване на „Национална колекция XXI век“. Това означава държавна политика по откупки на съвременно изкуство. Планирани са покупки от държавни и общински галерии и музеи. Предвидени са и годишни национални конкурси за нови музикални, литературни и сценични творби.

В програмата присъстват и дългогодишни обещания. Сред тях са нова концертна зала в София и развитие на Център на изкуствата на остров Св. св. Кирик и Юлита край Созопол. И те са поставени в удобния край на мандата. Това оставя основния въпрос. Кога обещанията ще се превърнат в изпълнение, а не в поредна заявка.

Още новини в категория Култура