След 50 години: Випуск 1976 се върна в училището си в Минерални бани

Бивши ученици на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ се срещнаха половин век след завършването, разгледаха обновените класни стаи и засадиха дръвче в двора като знак за приемственост.

Бивши ученици от випуск 1976 се събраха отново в СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ в Минерални бани. Срещата се проведе точно 50 години след завършването им. Поводът събра съученици и приятели в двора на училището. Те се върнаха, за да си припомнят общите години и хората, които са ги оформили.

Посещението не беше просто формално. То даде възможност на присъстващите да видят как се е променило училището. Срещата показа и друго. Връзката между едно училище и неговите ученици не приключва с последния учебен ден.

Завръщане в познатите коридори

Вратите на училището бяха отворени за възпитаниците от 1976 година. Те бяха посрещнати лично от директора Светлана Иванова. По време на обиколката гостите разгледаха обновените класни стаи и коридори. Мнозина сравняваха видяното с спомените си от детството.

Разговорите се въртяха около учители, съученици и преживявания от учебните години. За част от хората това беше първо завръщане от десетилетия. Именно затова емоциите бяха видими. Срещата даде време и пространство за лични истории, които трудно намират място в ежедневието.

Послание от ръководството на училището

От ръководството на СУ „Проф. д-р Асен Златаров“ изразиха благодарност към всички, които са уважили годишнината. Акцентът беше върху вниманието към училището и споделените думи.

Училищният екип подчерта, че подобни срещи поддържат жива връзката между миналото и настоящето. Според тях училището остава обща точка за различни поколения. То е място, което събира хората отново, дори след дълги периоди.

Дръвче за юбилея и знак за приемственост

Кулминацията на събитието беше жестът, който остана като видима следа. Бившите ученици засадиха младо дръвче в двора. Така срещата получи и символичен смисъл.

Дръвчето ще напомня за половинвековния юбилей на випуска. То е и знак за приемственост. Посланието е ясно. Спомените имат стойност, когато се пазят и когато се предават нататък.

Още новини в категория Култура