Сеута разкри слабите места на ЕС: спешна среща за мигрантския натиск и геополитическата игра

Външните министри на ЕС се събират по спешност заради масовото навлизане в испанския анклав. Анализатор предупреждава за провалена мигрантска политика, напрежение Мароко–Испания и риск от пропагандна експлоатация.

Европейският съюз свика спешна видеоконферентна среща на външните министри. Поводът е масовото навлизане на мигранти в Сеута. Това е испански анклав на територията на Мароко. Случаят се превърна в тест за мигрантската политика на ЕС. Той отвори и по-широк геополитически спор, коментира пред БНР-Радио София Пламен Димитров от Българското геополитическо дружество.

Темата идва в момент на висока чувствителност. Част от държавите членки настояват за по-строг контрол. Други залагат на по-либерален подход. Сеута показва колко лесно локална криза може да се превърне в европейски проблем.

Какво всъщност се случи в Сеута

По думите на Димитров в Европа вече по-рядко се използва терминът „бежанци“. По-често се говори за мигранти, които пристигат основно от Африка. Случаят със Сеута обаче има и специфична особеност.

Въпреки голямата вълна, почти всички хора са били върнати в Мароко. Това е станало независимо от факта, че не всички са марокански граждани. Така нетният ефект за миграционния баланс на Европа остава ограничен.

Димитров подчертава и ключов детайл. Сеута не е част от Шенгенското пространство. Това променя правилата за движение и процедурите. И дава възможност за по-бързи връщания при определени условия.

Геополитиката зад мигрантския натиск

Според Димитров миграционният натиск се преплита с отношенията между Мароко и Испания. В този сюжет присъстват и други фактори. Сред тях са интереси на САЩ, Израел и Алжир. На заден план остава дългогодишният спор за Западна Сахара.

Западна Сахара е регион с нерешен статут и висок залог. Мароко търси по-широк контрол и международно признание. Това прави отношенията в района по-лесно взривими. В подобна среда миграцията може да се превърне в инструмент за натиск.

Либералната линия на Испания и тревогите в ЕС

Димитров посочва, че участници в мигрантската вълна може да са били заблудени. Той дава пример с решение на Върховния съд в Испания. Според него хора, дошли по море, не могат да бъдат автоматично връщани. На практика това включва пристигане с плуване, пояси или лодки.

Това обаче не означава автоматично право на гражданство. Не означава и гарантирано право на постоянно пребиваване и работа в ЕС.

Казусът осветлява и друго. Испания поддържа едни от най-либералните политики към мигрантите в ЕС, твърди Димитров. Това създава напрежение с други държави членки. Причината е проста. След легализиране в Испания мигрантите могат по-лесно да се придвижат към Западна Европа.

Той добавя и конкретен пример от тази година. Правителството на Педро Санчес е решило да легализира нелегални имигранти, които работят в страната. По данни, цитирани от Димитров, за два месеца и половина са подадени 1 170 000 заявления. Две трети са от Централна и Южна Америка, а не от Африка.

Изводът му е политически неудобен за ЕС. Общата миграционна линия на съюза се влияе от най-либералната държава членка. Така затягането на политиката върви трудно и неравномерно.

Димитров предупреждава и за още един риск. Подобни кризи се използват за антиевропейска пропаганда. Това може да идва не само от руски източници. Може да се случва и от територията на самия ЕС. В тази среда всеки пробив по границите се превръща в аргумент, че Европа не контролира процесите.

Още новини в категория Светът