СВЕТЪТ

Руският газ отново на масата? ЕС търси изход от новата енергийна криза

06 март 2026 преди 35 дни

Европейските цени на газа скочиха до най-високото си ниво от 2023 г. след ескалацията в Близкия изток. Брюксел обсъжда спешни мерки – от промяна в пазара на електроенергия до увеличаване на доставките на газ.

Докато войната в Близкия изток се разширява, Европейският съюз се изправя пред нова енергийна тревога.

В петък представители на ЕС ще се съберат в Брюксел, за да обсъдят бързо растящите цени на енергията. Срещата идва след рязък скок на европейските цени на газа.

Причината са атаките на САЩ и Израел срещу Иран миналия уикенд. Те на практика блокираха Персийския залив за танкери и доведоха до затваряне на най-голямото съоръжение за втечнен природен газ в света.

В резултат европейските цени на газа достигнаха най-високото си ниво от 2023 г.

Това задълбочава стар проблем. Европа и без това плаща значително повече за енергия от своите индустриални конкуренти в САЩ и Китай.

ЕС търси спешни мерки.

Брюксел е под нарастващ натиск от правителства и индустрия. Много държави настояват за мерки, които да намалят цените на енергията.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да представи възможни решения. Те ще бъдат обсъдени на срещата на върха на ЕС по-късно този месец.

Сред вариантите са намаляване на данъците и митата върху енергията. Обсъжда се и възможността държавите да дават повече субсидии на енергоемките индустрии.

Въпреки това много анализатори предупреждават. Бързо решение почти няма. Страните членки остават разделени.

Руският газ отново в дебата.

Една от най-спорните идеи е връщане към внос на руски природен газ.

Подобна стъпка би могла бързо да намали цените. Но политически темата остава почти табу в Европа.

До момента тя се подкрепя основно от Унгария и Словакия.

Според директора на Международната агенция по енергията Фатих Бирол обаче темата вече се обсъжда в някои среди.

„Кризата в Близкия изток повдигна въпроса дали да не се върнем към доставки от Русия“, заяви той.

Бирол предупреди, че подобен ход би бил грешка. Според него Европа вече е платила висока цена за прекомерната си зависимост от един доставчик.

Спор за цената на електроенергията.

Друг голям спор в Брюксел е начинът, по който се определя цената на електроенергията.

В ЕС се използва система, при която най-скъпата електроцентрала определя цената за всички. В повечето случаи това са газови централи.

Така дори евтината възобновяема енергия се продава на по-висока цена.

Индустрията настоява системата да бъде променена. Според тежката индустрия настоящият модел не работи при енергийна криза.

Производителите на електроенергия обаче се противопоставят. Те смятат, че настоящата система е най-ефективният пазарен механизъм.

Натиск за промени в климатичната политика.

В Брюксел се обсъжда и друга спорна идея. Някои държави искат отслабване на системата за търговия с въглеродни емисии.

Тази система е основният инструмент на ЕС за борба с климатичните промени. Тя задължава компаниите да плащат за отделяните въглеродни емисии.

Германия и Италия настояват за реформи. Според тях настоящите правила увеличават цената на енергията за индустрията.

Други държави, начело с Испания, се противопоставят. Те предупреждават, че отслабването на системата ще подкопае климатичната политика на ЕС.

Дългосрочното решение: повече енергия в Европа.

Много експерти виждат друго решение. Европа трябва да произвежда повече енергия сама.

Възобновяемите източници вече осигуряват близо половината от електроенергията в ЕС. Но те покриват само около една пета от общото потребление на енергия.

Разширяването им изисква огромни инвестиции. Трябва да се изградят нови вятърни и соларни паркове, електрически мрежи и енергийна инфраструктура.

Този процес ще отнеме десетилетия и ще струва трилиони евро.