„Росатом“ пак гледа към България: Русия иска да развива ядрени проекти у нас, в Унгария и Словакия

Шефът на руската държавна корпорация Алексей Лихачов заяви, че трите страни остават ангажирани с ядрената енергетика и че Москва ще продължи да предлага технологии, персонал и гориво, включително с намек за връщане към разговорите за АЕЦ „Белене“.

Руският ядрен гигант „Росатом“ обяви, че планира да развива свои ядрени проекти в България, Унгария и Словакия. Това каза ръководителят на държавната корпорация Алексей Лихачов.

Изявлението е направено в кулоарите на разговори между руския президент Владимир Путин и словашкия премиер Роберт Фицо. Информацията е разпространена от руската агенция ТАСС.

„Ключовите компетенции са руски“

Лихачов посочи, че събитията от тази пролет в Словакия, Унгария и България според него показват траен ангажимент към ядрената енергетика. Той акцентира и върху зависимостите, които „Росатом“ вижда като свое предимство.

По думите му, в тези държави „ключовите компетенции“ са свързани с наследството от съветската епоха. Днес те били „руски“. Лихачов включи в това персонал и технологии за работа с ядрено гориво.

Той добави, че корпорацията ще продължи да предлага свои проекти. И ще развива тези, които вече са започнали. Като основен пример той посочи унгарския проект.

Фокус върху „Пакш 2“ и условията по заема

Лихачов изрично открои разширяването на АЕЦ „Пакш“ в Унгария. Там проектът „Пакш 2“ е един от най-значимите енергийни проекти с руско участие в ЕС.

По-рано Петер Мадяр, лидер на партията „Тиса“, която спечели изборите в Унгария, определи „Пакш 2“ като важен и необходим проект. Той обаче постави въпрос за финансовите параметри.

Мадяр заяви, че новото правителство трябва да преразгледа условията на строителния заем. Според него трябва да се провери възможността за преструктуриране или рефинансиране.

Намек за връщане към разговори за АЕЦ „Белене“

„Росатом“ наскоро е заявил и друго. Компанията допуска възможността да се възобнови диалогът за доставки и обслужване по проекта АЕЦ „Белене“.

Темата е чувствителна за България. Ядрените проекти обикновено означават дългосрочни договори. Те включват технологии, поддръжка и доставки на гориво.

Затова всяка заявка за „връщане към диалог“ поставя на дневен ред въпроса за степента на бъдеща зависимост. И за политическата цена на подобни решения. Особено в среда на санкции и напрежение между Русия и ЕС.

Още новини в категория България