Политическо земетресение в Белград: Александър Вучич

Сръбският президент Александър Вучич официално подаде оставка от поста си.

Изненадващият ход слага край на втория му петгодишен мандат няколко месеца по-рано (който трябваше да изтече през май 2027 г.) и отваря пътя към провеждането на извънредни избори в страната. Решението на дългогодишния лидер идва след вълна от масови протести и политически натиск. 

Рокада във властта: От президентския дворец към премиерския стол
Основната цел зад оставката на 56-годишния Александър Вучич е стремежът му да запази водещата си роля в сръбската политика, като заеме поста на министър-председател. Тъй като сръбската конституция му забранява да се кандидатира за трети президентски мандат, той реши да оглави листата на своята управляваща „Сръбска прогресивна партия“ (СПП) за предстоящите предсрочни парламентарни избори, насрочени за 25 октомври 2026 г. 

"Искам да се състезавам като обикновен човек, като част от народа, срещу неговите противници. Подавам оставката си като президент на Република Сърбия", заяви Вучич в емоционално телевизионно обръщение от сградата на президентството.

Две години на обществено недоволство и трагедията в Нови Сад
До настоящата политическа криза се стигна след близо две години на непрестанни студентски и граждански протести срещу корупцията в страната. Недоволството ескалира рязко след трагичния инцидент от 1 ноември 2024 г. в северния град Нови Сад, където се срути бетонната козирка на наскоро ремонтираната железопътна гара. Инцидентът отне живота на 16 души и предизвика масово обществено възмущение, като протестиращите обвиниха властта в нехайство и системна корупция, настоявайки за предсрочен вот. 
В последната си вечер като държавен глава Вучич използва конституционните си правомощия, за да помилва 49 души. Близо половината от тях са активисти и студенти, арестувани по време на протестите и блокадите през последната година и половина.

Кой поема управлението на Сърбия?
Съгласно конституцията на страната, след получаването на официалната оставка, функциите на временно изпълняващ длъжността президент се поемат от председателя на парламента Ана Бърнабич. Тя ще заема поста в преходния период до провеждането на извънредните президентски избори. Първият тур на вота за нов държавен глава се очаква да бъде организиран най-късно до края на декември 2026 г.

Наследството на Вучич и предизвикателствата пред опозицията
В прощалното си изказване Александър Вучич отчете като свои основни успехи икономическото развитие на Сърбия. Той подчерта, че по време на управлението му публичният дълг е намален драстично от 79% до около 43% от БВП, разкрити са над 300 нови фабрики и са изградени мащабни пътни мрежи. Лидерът призова своя бъдещ наследник на поста да продължи фокуса върху високите технологии и изкуствения интелект, както и да прояви твърдост по въпроса за Косово. 
На вота на 25 октомври партията на Вучич ще се изправи пред сериозен тест. Основни нейни опоненти ще бъдат подкрепяното от младежта антикорупционно движение „Студентите печелят“ и широката коалиция от прозападни опозиционни партии „Европейска Сърбия“. Анализаторите посочват, че въпреки голямата преднина на Вучич в социологическите проучвания, опозицията и студентските движения имат реален шанс да получат достатъчно силен резултат, за да променят политическото статукво, наложено през последните 12 години.

Още новини в категория Светът