Откритие в Китай: „Homo juluensis“ е правил сложни инструменти в ледниковия период

Нови датировки от Линдзин местят каменните артефакти назад и показват планирана технология, сходна с тази при неандерталците.

Колекция от каменни инструменти, открита в централен Китай, пренаписва представите за уменията на ранните хора в Източна Азия. Артефактите са намерени сред кости от заклани животни и показват изненадващо висока технологична култура. Нов анализ сочи, че инструментите са изработени преди около 146 000 години. Това ги поставя в суров ледников период, а не в по-топъл и стабилен интервал.

Изследването е публикувано в Journal of Human Evolution. Екипът твърди, че находките подкопават старата идея. Според нея креативността и сложните технологии се появяват главно в „добри времена“.

Братовчедът Homo juluensis и мястото Линдзин

Инструментите са открити на обекта Линдзин. Там е живял вид хоминин, описван като Homo juluensis. Той е далечен „братовчед“ на Homo sapiens. Видът изчезва преди около 50 000 години. Според археолозите е имал голям мозък. Наблюдават се черти, познати и от архаични източноазиатски хора. Има и прилики с неандерталците в Европа.

Дълго време част от учените смятаха, че в късния среден плейстоцен Източна Азия изостава технологично. Това е периодът между около 300 000 и 120 000 години. Находките от Линдзин обаче сочат друга картина. Те показват организирано производство, а не случайно чупене на камък.

Технология с план и контрол, не „случайни люспи“

Сред най-важните артефакти са дисковидни каменни ядра. Те са част от внимателно подреден процес на изработка. Производството е ставало чрез удари с по-малки камъни върху по-големи ядра. Някои ядра са оформени симетрично от двете страни. Други са асиметрични и по-сложни.

Именно асиметричните ядра впечатляват екипа. Едната им страна е служела като ударна платформа. Другата е оформяна така, че да дава остри люспи. Това предполага триизмерно мислене и контрол върху ъглите. Изисква се познаване на свойствата на камъка. Нужна е и прецизност при разцепването.

Авторите правят паралел със среднопалеолитни технологии. Те често се свързват с неандерталците и с предци на хората в Африка. Изводът е ясен. Напредналото технологично мислене не е било запазена марка на Западна Евразия.

Как костите „заключиха“ новата дата

До инструментите са открити кости от животни, включително елени. В ребро, подобно на еленово, са намерени калцитни кристали. Те играят ролята на естествен часовник. В калцита има следи от уран. С времето той се разпада до торий. Учените измерват съотношението уран–торий. Така изчисляват възрастта.

Новият анализ мести датировката с около 20 000 години по-рано спрямо предишни оценки. Това изглежда малка разлика, но не е. Тя променя климатичния контекст. Инструментите вероятно са правени в по-студени и трудни условия. Това подкрепя тезата, че иновациите могат да се ускорят при натиск за оцеляване.

Екипът заключава, че историята на човешката еволюция в Източна Азия е по-богата, отколкото се е смятало. А Линдзин дава рядък прозорец към интелигентността и адаптивността на изчезнал човешки вид.

Още новини в категория Култура