НС одобри удължителния бюджет за 2026 г. и нов дълг до 3,8 млрд. евро

Мнозинството прокара текстовете с подкрепата на ДПС, докато опозицията поиска проверка на кворума и настоя за яснота как ще се харчат средствата.

Депутатите приеха след часове дебат удължителния бюджет за 2026 г. и разрешиха на правителството да поеме нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Решението мина с гласовете на управляващото мнозинство („Прогресивна България/ПБ“) и с единодушна подкрепа от ДПС.

ПП, ДБ и „Възраждане“ гласуваха „против“. ГЕРБ избраха „въздържал се“. Въпреки че предложенията можеха да минат и без ДПС, партията гласува анблок „за“. Това веднага даде повод за спор около кворума.

Кворумът стана новата линия на конфликта

След вота опозицията, представена от „Възраждане“, поиска проверка на присъстващите и прегласуване. Според Цончо Ганев управляващите не разполагат с достатъчна подкрепа за подобно решение и разчитат на гласове от ДПС и ГЕРБ.

Той заяви, че мнозинството „чака“ депутати на Делян Пеевски и Бойко Борисов, за да прокара възможността за нов дълг. Тезата му беше, че без допълнителна подкрепа управляващите трудно гарантират стабилен кворум при ключови финансови гласувания.

Тактиката на опозицията и регистрацията в залата

Преди гласуването от ПП призоваха опозицията да не се регистрира. Целта беше да се види дали ПБ има необходимия минимум депутати. В крайна сметка се регистрираха 120 народни представители от ПБ, заедно с депутати от ГЕРБ и ДПС.

При гласуването на удължителния бюджет бяха отчетени 122 регистрирани народни представители от „хората на Румен Радев“, според данните, цитирани по време на дебата.

Критики: „Няма план за разходите, а се търси нов кредит“

Дебатът премина сравнително спокойно, но с ясни разделителни линии. Опозицията атакува липсата на реформи и отказа от рязане на държавни разходи. Според критиците се върви към ново задлъжняване, без да е показан ясен план за икономии.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ постави акцент върху това, че няма достатъчно конкретика как ще се разходват средствата от бъдещия дълг. Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че ДБ е против, защото няма единна и убедителна версия защо се взема кредитът.

От страна на изпълнителната власт заместник-министърът на финансите Людмила Петкова защити мярката. Тя заяви, че средствата не са за „безконтролно харчене“. По думите ѝ, те представляват „ликвидна застраховка“ за стабилността на България.

Решението за новия таван на дълга остава политически чувствително. То вече очертава следващия спор в парламента. Този път спорът е не само за размера, но и за смисъла и контрола върху разходите.

Още новини в категория България