Ново проучване разклаща политическата карта: „Прогресивна България“ води убедително

Национално изследване на „Сова Харис“ показва нова конфигурация в политическата подкрепа – „Прогресивна България“ излиза начело, ГЕРБ-СДС остава стабилен втори полюс, а доверието към парламента е рекордно ниско.

Ново национално представително изследване на агенция „Сова Харис“, проведено за „Труд news“, очертава пренареждане в политическата подкрепа. Ако изборите се проведат сега, шест партии биха преминали бариерата за влизане в Народното събрание.

Проучването е проведено между 7 и 12 март 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани чрез стандартизирани face-to-face интервюта в домовете на респондентите. Максималната статистическа грешка е 3,1% при 95% вероятност.

Шест партии в парламента, една остава под чертата

Според данните първа политическа сила е „Прогресивна България“. След нея се нарежда ГЕРБ-СДС, която запазва стабилно присъствие като втори голям политически център.

В парламента биха попаднали още ПП–ДБ, ДПС НН, „Възраждане“ и „БСП за България“. Особен интерес предизвиква позицията на БСП. Партията е малко над изборната бариера, което я поставя в чувствителна зона на политическата конкуренция.

Партия МЕЧ остава близо до прага, но според измерването не успява да го премине. Проучването отчита и заявена подкрепа за коалиция „Сияние“, която се включва в опит за пренареждане на политическото пространство.

Според анализа потенциал за растеж се наблюдава при „Възраждане“, „Сияние“, БСП и МЕЧ. При други формации като ДПС НН, ИТН и „Величие“ тенденцията е по-скоро към спад в подкрепата.

Радев и Йотова остават с положителен рейтинг

Изследването отчита, че единствените политици с положителен баланс между доверие и недоверие са президентът Румен Радев и вицепрезидентът Илияна Йотова.

Според анализа Радев успява да запази стабилно отношение към себе си, въпреки промените в политическата среда и собствените му позиции през последните години. За Йотова се отчита, че изпълнява ролята на институционален балансьор.

Впечатление прави и доверието към служебния премиер Андрей Гюров. То се оказва по-високо от това към част от лидерите на политическия кръг, с който той често е свързван в публичното пространство.

Авторите на изследването отбелязват и структурна промяна в политическата система. Според тях силният резултат на „Прогресивна България“ и стабилната позиция на ГЕРБ-СДС могат да върнат двуполюсния модел на политическо противопоставяне.

Парламентът с рекордно ниско доверие

Изследването показва и ясно изразено недоверие към политическите институции. Най-ниско е доверието към Народното събрание, което остава на дъното на институционалната скала.

По-високи оценки получават институции, възприемани като по-стабилни и по-далеч от ежедневните политически конфликти. Сред тях са Българската православна църква, президентството, както и армията и полицията.

Ниското доверие към парламента се обяснява с усещането, че той се е превърнал в основна сцена на политическа конфронтация и предизборна реторика. Според анализа това поставя под въпрос ефекта от последните конституционни промени.

Отрицателни остават и оценките за прокуратурата и съдебната система. В обществото продължават да съществуват съмнения относно ефективността и справедливостта на правосъдието.

Икономическите проблеми доминират обществените нагласи

Основните тревоги на хората са свързани с икономическата ситуация. Най-често посочваните проблеми са високите цени и инфлацията.

Сигурността и предвидимостта на управлението също заемат важна част от обществените нагласи. В същото време изследването отчита значителен скептицизъм, че нови избори ще доведат до стабилно управление.

Делът на песимистите е по-голям от този на оптимистите. Голям остава и броят на хората, които не могат да дадат категорична оценка.

Разделени мнения за изборите и външната политика

Обществото остава разделено и по въпроса дали служебният кабинет може да гарантира честни избори. Положителните и отрицателните оценки са близки, а делът на колебаещите се остава висок.

По темата за войната в Украйна преобладава подкрепата за бързо дипломатическо решение. Повече от половината анкетирани предпочитат незабавни преговори, дори ако това означава отчитане на руски искания.

По отношение на Русия най-голям дял от хората подкрепят балансиран подход. Това означава спазване на санкциите на Европейския съюз, но запазване на работещи отношения. Част от анкетираните са против санкциите, а по-малък дял подкрепя по-твърда дистанция.

В обобщението на изследването се прогнозира избирателна активност около 55%. Това означава малко под 3 милиона гласуващи. Около 2,5 милиона заявяват, че вече са решили за кого ще гласуват, а близо 1 милион все още се колебаят.

Именно тази група може да повлияе на крайния резултат. Опитът на агенцията обаче показва, че част от колебаещите се в крайна сметка не стигат до урните. Анализаторите отбелязват, че протестите могат да променят тази динамика, но напрежението и несигурността постепенно изместват протестния вот като водещ фактор.

Още новини в категория България