Нови правила в НС: „Прогресивна България“ свива правата на опозицията и ускорява законите

Промените в правилника намаляват сроковете за работа в комисии, дават повече власт на председателя и ограничават парламентарния контрол, според текстовете, които влизат за разглеждане още тази седмица.

Предложените промени в правилника на Народното събрание, внесени от „Прогресивна България“, въвеждат по-строги ограничения за опозицията и по-кратки процедури при обсъждане на законопроекти. Текстовете предстои да бъдат разгледани първо в комисия през тази седмица. След това следва гласуване в пленарната зала.

Една от основните промени е ускоряване на работата по законопроектите в комисии. Досега разглеждането можеше да започне най-рано 72 часа след предоставяне на предложенията на депутатите. Новият режим допуска това да става 24 часа след разпределянето по комисии. Така рискът част от народните представители да не са се запознали с текстовете нараства.

Ускорени процедури и по-малко инструменти за опозицията

Новите правила ограничават и възможността за създаване на временни комисии. Вече няма да е достатъчно една парламентарна група да внесе предложение и то да бъде подложено на гласуване. Ще са нужни подписи на поне една пета от народните представители, което означава 48 депутати. В 52-рия парламент, според текста, само „Прогресивна България“ разполага с такъв брой.

Остава правото на опозиционните групи да вкарват по една точка в дневния ред в първата сряда на месеца. Изчезва обаче текстът, който им позволяваше да предлагат и изслушвания на министри в този слот.

Повече правомощия за председателя и промени в дневния ред

Предлага се и разширяване на правомощията на председателя на парламента при определяне на дневния ред. Сега промени можеха да се предлагат в „изключителни случаи“ и след обсъждане на Председателски съвет. Новите текстове премахват нуждата от такова обсъждане.

Премахва се и разпоредбата, че по време на предизборна кампания парламентът не заседава. Така се отваря възможност за работа на Народното събрание и в периоди, когато обичайно законодателният процес се забавя.

Ограничения за изказванията и по-слаб парламентарен контрол

Промените засягат и дебатите в залата. Депутатите вече няма да могат да се изказват „по същество“ повече от веднъж при второ четене на закон. Отпада и възможността да репликират народни представители от собствената си група.

Съкращават се и времената за изказвания по определени процедури. Например мотивирането на предложения между първо и второ четене се намалява от пет на три минути.

Сериозна промяна се предлага и при парламентарния контрол. Отпада задължението премиерът и вицепремиерите да отговарят в срок. Отпада и изискването при забавяне да се явят до десет дни и да обяснят причините. Няма и гаранция, че всички въпроси ще получат отговор до разпускането на парламента.

Променя се и режимът за достъп до информация от администрациите. Държавни и местни органи вече няма да са длъжни да предоставят изискана информация от депутат в срок от 14 дни. Текстът остава с по-обща формулировка, че институциите „са длъжни да съдействат“.

Промени в администрацията и структурата на комисиите

Пакетът включва и промени в изискванията за главния секретар на парламента. Отпада условието той да е юрист. Ще е достатъчно да има магистърска степен. Това може да отвори път към кадрова промяна на поста, който сега се заема от Стефана Караславова.

Предвижда се и редуциране на постоянните комисии с една. Те стават 24 вместо 25. Премахва се комисията по демографската политика, децата и семейството. Функциите за демографската политика се прехвърлят към социалната комисия. Има и промени в имената на част от останалите комисии.

След разглеждането на промените в комисия и евентуалното им приемане в пленарната зала, парламентът ще може да избере постоянните си комисии и да започне работа по същество.

Още новини в категория България