НАТО обсъжда 0,25% от БВП за Украйна: планът на Рюте среща съпротива от Франция и Великобритания

Генералният секретар предлага фиксирана годишна вноска за Киев, която може да вдигне помощта до 143 млрд. долара. Част от съюзниците обаче се съмняват, че идеята ще мине в този вид.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте е предложил всяка държава от алианса да отделя ежегодно по 0,25% от своя БВП за помощ за Украйна. Това съобщава Politico, като се позовава на източници сред дипломати.

Целта е подкрепата за Киев да стане постоянна и предвидима. Ако инициативата бъде одобрена, общият годишен поток от средства може да нарасне до около 143 млрд. долара. Това би означавало рязко увеличение спрямо нивата от миналата година.

В същото време предложението вече среща съпротива. Сред скептичните държави са Франция и Великобритания, твърдят дипломати пред Politico. Това поставя под съмнение дали планът ще бъде приет без промени.

Какво предлага Рюте и защо темата е спешна

По данни на Politico Рюте е представил идеята на закрита среща с посланиците на НАТО в края на миналия месец. Разговорът е бил част от подготовката за срещата на върха през юли в Турция.

Един от дипломатите е обяснил мотивите така. Съюзниците искат подкрепата за Украйна да бъде „последователна и предвидима“. Подобен механизъм би превърнал помощта от политическо решение, което се договаря всяка година, в дългосрочен ангажимент.

Ако се приложи процентна цел, общата сума на практика ще се утрои. През миналата година Украйна е получила около 45 млрд. долара помощ за сигурност от партньорите си. Тя е включвала доставки на оръжия, инвестиции в украински отбранителни компании и усилия, водени от НАТО, за закупуване на американско въоръжение за Киев.

Неравната тежест в НАТО: кой плаща повече

Дипломати казват, че идеята е и реакция на напрежение между столиците. Част от държавите смятат, че поемат по-голяма тежест от други.

Скандинавските и балтийските страни, както и Нидерландия и Полша, дават по-висок дял от БВП за военна помощ за Украйна. Това показва „Ukraine Support Tracker“ на Института в Кил.

Германският мозъчен тръст посочва и друг проблем. Северните страни са много по-големи донори като дял от БВП спрямо големите западноевропейски държави. Южна Европа остава с по-малък принос.

Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас също акцентира върху дисбаланса. Тя заяви след среща в Брюксел, че данните показват неравномерно разпределение на тежестта.

Шведският външен министър Мария Малмер Стенергард е била още по-конкретна пред Politico в края на миналата година. Тя посочва, че скандинавските държави с население под 30 млн. души осигуряват една трета от военната подкрепа. Според нея това е трудно да се поддържа дълго.

Защо Франция и Великобритания се колебаят

Според дипломати предложението е прието със скептицизъм от част от съюзниците, включително Франция и Обединеното кралство. Това подсказва, че реализацията му в сегашния вид е малко вероятна.

Рюте вече даде знак, че темата ще доминира на предстоящата среща. Той каза пред репортери в Черна гора, че алиансът отива на форума с фокус върху Украйна и нуждата тя да остане „възможно най-силна“.

Идеята за 0,25% от БВП не е изцяло нова. Подобно искане постави и украинският президент Володимир Зеленски миналата година. Той настоя част от БВП на партньорите да бъде насочван към украинската отбранителна индустрия и вътрешното производство.

Politico уточнява, че процентната цел е само една от няколко опции. Целта е срещата на 7–8 юли да даде конкретен резултат за подкрепата към Украйна.

Очаква се външните министри на НАТО да обсъдят темата и на среща следващата седмица в шведския град Хелсингборг.

От НАТО официално не коментират вътрешните разговори. Служител на алианса е заявил пред Politico, че организацията не разкрива дискусии при закрити врата. Той е добавил, че подкрепата за Украйна остава приоритет и работата по темата ще продължи преди и след срещата на върха.

Още новини в категория Светът