Мицкоски пак удари спирачки пред ЕС: Скопие отказва ключовата промяна в Конституцията

Премиерът на Северна Македония отхвърли „френското предложение“ като рамка на практика и отказа срок за включване на българите в Конституцията, въпреки поетите ангажименти пред ЕС.

Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски отново постави под въпрос преговорната рамка на страната му за членство в ЕС. Той заяви, че правителството му няма да направи конституционните промени, които са условие за реално начало на преговорите.

Позицията идва седмици след друго негово изказване. Тогава Мицкоски каза, че Скопие може да чака „десетилетия“. С това той остави без отговор кога страната ще изпълни поетите ангажименти.

„Колкото време е необходимо“: без срок и без ангажимент

Мицкоски отказа да посочи срок за конституционните промени. Той заяви, че ще са нужни „толкова време, колкото е необходимо“. По думите му целта е решение, което да е „устойчиво“ и да води до членство.

Паралелно той обеща реформи и „по-добри условия на живот“. Но не даде сигнал, че ще придвижи ключовото условие, заложено в преговорната рамка.

В изявлението си той атакува подхода „ние сме вътре, вие сте отвън“. И насочи критики към България. Той посочи решения на Европейския съд по правата на човека. Те касаят права на граждани и сдружения в България. Мицкоски определи темата като „двойни стандарти“.

Скопие иска членство, но отхвърля „временни решения“

Мицкоски заяви, че правителството му иска членство в ЕС. Той обаче отхвърли подход, който според него води до нови отстъпки без резултат.

Той припомни промените след договора с Гърция. Северна Македония смени конституционното си име. Имаше и други промени в символи и документи. Според него обещанията за бърз напредък към ЕС не са се изпълнили.

Посланието му беше ясно. Скопие няма да приема нови стъпки, ако не вижда гаранция за крайния резултат.

Какво изисква ЕС: „френското предложение“ и протоколите

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“. То беше одобрено от всички държави членки. Затова рамката не е двустранен спор.

По тази преговорна рамка ключово условие е включването на българите в Конституцията на Северна Македония. Изисква се и спазване на Договора за приятелство и добросъседство от 2017 г. Важни са и двата протокола към него.

Протоколът от междуправителствена конференция, подписан от Теодора Генчовска и Буяр Османи, предвижда следваща конференция с ЕС. Тя трябва да се проведе след конституционни промени. Те включват българите в преамбюла и в два члена.

В същия документ Скопие потвърждава и друга клауза. Тя гласи, че Конституцията не може да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България. Това на практика изключва претенции за признаване на „македонско малцинство“ в България.

Протоколът предвижда и мерки срещу говор на омразата към българите и България. Включени са и ангажименти за реабилитация на жертви на комунистическия режим. Предвидено е и отваряне на архивите на югослужбите.

При последното си посещение в Скопие председателят на Европейския съвет Антонио Коща заяви нееднократно, че ангажиментът остава. Северна Македония трябва да изпълни конституционните промени, които вече е приела като условие.

Още новини в категория Светът