Казахстан праща „хуманитарен“ бензин за Русия, но недостигът вече удря Централна Азия

Доставката от 50 000 тона е символична на фона на руския дефицит след удари по рафинерии, а Киргизстан и Узбекистан вече усещат шока през цени и търсене на спешни алтернативи.

Казахстан се съгласи да достави на Русия 50 000 тона бензин „като хуманитарна помощ“. Това съобщи „Ройтерс“, позовавайки се на четири източника. По информацията бензините АИ-92 и АИ-95 ще бъдат доставени през юли и август.

Горивото ще идва от рафинериите в Павлодар и от „Конденсат“ в Уралск. Последната работи с руска суровина. „Ройтерс“ отбелязва и друг риск. Доставките може да се усложнят заради санкционни ограничения и свързани с тях логистични проблеми.

„Хуманитарна помощ“, която няма да реши руския проблем

Обемът изглежда внушителен само на хартия. На практика доставката е символична и не може да стабилизира руския пазар. Оценките в текста сочат, че тези количества стигат за около половин ден потребление в Русия.

Русия изпитва остър дефицит на горива. Причината е спад в капацитета за преработка след атаки с украински дронове по нефтопреработвателни заводи. В редица райони се появиха опашки по бензиностанциите. Цените се повишиха рязко. Напрежението сред хората също нарасна.

Казахстан затяга режима, за да пази вътрешния пазар

Астана също действа превантивно, за да избегне недостиг у дома. Казахстан забрани износа на определени петролни продукти и леки дестилати с железопътен транспорт. Страната затегна и граничния контрол. Превозни средства могат да преминават границата с Русия само веднъж дневно, отбелязва Bloomberg.

В края на юни Казахстан ограничи работата на находището Карачаганак. То осигурява около 10% от петролното производство в страната. Газът от находището се изпраща до газопреработвателен завод в Оренбург, Русия. След обработка се връща обратно в Казахстан.

Този поток бе прекъснат, след като заводът в Оренбург спря работа след дрон атака. Понижението на газовия добив там удря и петрола. В находището двата ресурса се извличат едновременно. Затова силно намаление на газа неизбежно засяга и петрола.

Домино ефект в Централна Азия: Киргизстан търси помощ, Узбекистан плаща повече

Недостигът в Русия вече се пренася към Централна Азия. Киргизстан поиска съдействие от съседни държави за доставки. В Узбекистан цените на бензина са се повишили с близо 12% за месец.

Киргизстан е силно зависим от руския внос. Над 90% от бензина в страната идва от Русия. Министерството на енергетиката в Бишкек съобщи, че е потърсило помощ от Казахстан, Беларус, Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан. Властите започнаха и ценово регулиране.

От април Русия наложи ембарго върху износа на бензин. Обсъжда се и забрана за износ на дизел. Формално ембаргото не важи за доставки към държави от Евразийския икономически съюз, включително Киргизстан. Изключения се допускат и по междуправителствени споразумения, както при Узбекистан.

Реалността обаче е по-твърда. Заради липсата на гориво у дома Русия все по-трудно изпълнява външни доставки. „Проблемът на руския пазар на горива вече не са логистични трудности или пазарни дисбаланси, а физически недостиг на гориво“, казва Сергей Вакуленко. Той е бивш топ мениджър в „Газпром нефт“ и сега е старши сътрудник в Carnegie Berlin.

Индия, санкциите и скъпият „логистичен танц“

Отделна линия в кризата е вносът на бензин от Индия към Русия. Темата предизвика реакции и сред прокремълски коментатори. Аргументът е икономически. Русия продава суров петрол на Индия с големи отстъпки. След това купува обратно бензин на по-висока цена.

Коментаторът Юрий Баранчик описва процеса като „обогатяване на индийския нефтопреработващ сектор за сметка на руския бюджет и спестяванията на гражданите“. Той поставя акцент и върху транспорта. По думите му маршрут, който преди е минавал по тръбопровод, вече включва морски доставки до Индия и обратно до Русия през дълги морски коридори.

В текста се посочват и обеми. Разтоварени са 60 000 тона. Планът е да се стигне до 400 000 тона месечно. Според цитираните данни Русия използва около 110 000 тона гориво дневно. Това подчертава мащаба на проблема. Дори големи доставки трудно догонват ежедневното потребление.

Кризата с горивата вече не е само руски вътрешен въпрос. Тя започва да пренарежда потоци, цени и решения в целия регион. Включително при страни, които разчитат на Русия като основен доставчик.

Още новини в категория Светът