Как ударите срещу Иран дадоха финансов въздух на Путин

Скокът на цените може да напълни руския бюджет и да отложи трудните решения за войната в Украйна. Но експерти предупреждават, че ефектът зависи от това колко дълго ще продължи кризата в Близкия изток.

Руският президент Владимир Путин влезе в годината под натиск. Военните разходи тежат на бюджета. Санкциите ограничават търговията. Високите лихви и недостигът на работна ръка стягат икономиката.

Точно в този момент ударите на САЩ и Израел срещу Иран промениха енергийната сметка. След атаки по ирански петролни обекти цените тръгнаха нагоре. Референтният суров петрол премина 100 долара за барел. Това е най-високото ниво от лятото на 2022 г. според Politico.

За Кремъл това е директна финансова инжекция. Приходите от петрол и газ остават ключови за руската държава. По-скъпият петрол улеснява финансирането на войната в Украйна. Той намалява нуждата от болезнени бюджетни съкращения.

Икономическият натиск върху Москва преди скока.

Само седмици по-рано сигналите от руската икономика бяха тревожни. Бюджетният план на руското министерство на финансите разчиташе на базова цена от 59 долара за барел за сорта „Уралс“. Това е основната руска експортна смес.

През януари приходите от енергия са паднали до най-ниското ниво от 2020 г. насам. Данъчните постъпления също са разочаровали. Натискът се засили от западните санкции. Допълнителен удар са високите лихви и недостигът на работна ръка.

Сергей Вакуленко от Carnegie Russia Eurasia Center казва, че икономиката не е била „близо до колапс“. Но правителството е било пред трудни решения. Сред вариантите са съкращения на разходи и повишаване на данъци. Според него е стояла и тема за ограничаване на военни разходи.

След ударите срещу Иран картината се промени. Конфликтът се разшири. Превозът през Ормузкия проток се забави. Пазарите реагираха с рязък скок.

Владимир Милов, бивш заместник-министър на енергетиката, нарече това „подарък“ за Москва. По думите му Кремъл е получил „спасителен пояс“.

Вашингтон, Индия и Китай: шанс за по-високи приходи.

При по-високи цени Русия може да продава по-изгодно. Санкционният натиск често принуждаваше Москва да дава отстъпки. В новата ситуация част от този ефект може да отслабне.

Основни купувачи на руски петрол остават Индия и Китай. При напрежение на световните пазари те бързат да си осигурят доставки. В текста се посочва и важен сигнал от Вашингтон.

Министерството на финансите на САЩ е издало 30-дневно изключение. То позволява на Индия да купува руски суров петрол. Целта е да се запази потокът към световния пазар. Ден по-късно финансовият министър Скот Бесънт заявява, че САЩ могат да „премахнат санкции върху друг руски петрол“.

Кремъл използва момента с публични послания. Говорителят Дмитрий Песков заяви, че Русия е „надежден доставчик“ на петрол и газ. Той добави, че търсенето на руски енергийни продукти расте.

Помощникът Кирил Дмитриев написа в X, че „цунамито от петролен шок тепърва започва“. Той атакува решението на Европа да се откаже от руска енергия. Нарече го „стратегическа грешка“.

Колко дълго ще трае ефектът и какъв е рискът за Москва.

Експерти предупреждават, че е рано за триумф. Според Милов за реална промяна цените трябва да се задържат поне около година. Един или два месеца ще помогнат. Но няма да решат структурните проблеми.

Вакуленко допълва, че кратък ценови скок може да отложи трудните решения. Това дава време на Кремъл. Но не отменя натиска от санкции и военни разходи.

Има и политически риск. Ударите срещу Иран могат да подкопаят твърденията на Москва, че защитава съюзници. В текста се споменава и твърдение за руска разузнавателна помощ към Техеран. Тя е помагала за насочване на атаки срещу американски кораби и самолети.

Друга възможна цена е удар по репутацията на Русия в региона. Споменава се сценарий с убийство на иранския лидер Али Хаменей при въздушен удар. Това би било тежък удар за иранската власт. То би поставило под въпрос и обещанията на Москва към партньорите ѝ.

Въпреки това финансовата логика е ясна. Скъпият петрол означава повече приходи за руския бюджет. А това може да удължи способността на Кремъл да води война. Реалният ефект ще зависи от продължителността на кризата. И от това дали цените ще се задържат високи достатъчно дълго.

Още новини в категория Светът