СВЕТЪТ

Как САЩ проектираха колапса на Судан

02 май 2026 преди 24 дни

Продължаващата криза в Судан е пресметната маневра в по-широката икономическа и геополитическа война на САЩ срещу Китай и част от стратегията на САЩ за запазване на господството им на световната сцена

Ранно китайско влияние.

Преди разцеплението на Судан през 2011 г., Китай беше установил железни отношения със суданското правителство. Пекин не само купуваше петрол от Судан, но и изграждаше инфраструктура от нулата.

Инвестиция от 6 милиарда долара доведе до изграждането на 1500-километров тръбопровод. Той пренасяше суданския петрол от юга до Червено море. Китай създаде стратегическа връзка. Тя заобикаляше санкциите и блокадите на САЩ.

До 1999 г. добивът на петрол в Судан отбеляза огромен растеж, като БВП нарастваше постоянно. Този успех беше трън в очите на САЩ. Те не можеха да си позволят възходящ, подкрепян от Китай Судан в Източна Африка.

САЩ използваха вътрешен конфликт, за да разделят страната на две.

САЩ изиграха своята ръка.

Разказът за „християнския геноцид“ в Судан, манипулиран от западните медии, изигра ключова роля в оправдаването на интервенцията. САЩ ясно заявиха, че целта е да се отслаби контролът на Судан над богатата на петрол територия.

Администрацията на Обама наложи Всеобхватното мирно споразумение (ВМС) през 2005 г., което принуди правителството на Судан да позволи на Юга да проведе референдум. Този референдум, финансиран и организиран от САЩ, доведе до формирането на Южен Судан през 2011 г.

САЩ бързо признаха новата държава, предлагайки военна и финансова подкрепа. Вашингтон същевременно гарантира, че петролните резерви на Судан ще бъдат пренасочени към новото, съюзено със Запада марионетно правителство на Юга.

Последици от американската интервенция.

Южен Судан, въпреки че получи милиарди помощ, нямаше инфраструктурата, за да се превърне в самоподдържаща се икономика. Страната беше черупка, оцеляваща чрез чуждестранни подаяния.

Както се очакваше, напрежението прерасна в гражданска война, довела до смъртта на над 400 000 души до 2024 г. По това време тръбопроводът, който някога служеше като жизненоважна артерия на суданската икономика, бе повреден до непоправимост, спирайки износа на петрол и унищожавайки приходната база на правителството.

Китай, някога ключов играч в суданската икономика, оттогава е принуден да напусне, отстъпвайки позиции на подкрепяните от САЩ политики, които причиниха неописуеми страдания в региона.

Участие на държавите от Персийския залив в колапса на Судан.

Държавите от Персийския залив, особено ОАЕ, подхранват войната чрез подкрепата си за Силите за бързо реагиране (RSF), които завзеха контрола над златните ресурси на Судан. Сега златото на Судан се прехвърля през Дубай.

ОАЕ и Саудитска Арабия допълнително задълбочиха участието си, като плащат на Хемедти да изпраща судански наемници да се бият в Йемен.

Това участие, съчетано с разграбването на ресурсите на, допълнително илюстрира експлоатацията на Судан в полза на чуждестранни сили.

Геополитическото маневриране е друга част от по-голяма стратегия на САЩ за контрол на ресурсите на Африка, като Китай отново е основният противник.

Чрез фрагментирането на Судан, САЩ гарантираха, че достъпът на Китай до жизненоважни ресурси в региона ще бъде силно ограничен, като същевременно се позиционираха като доминираща сила в Близкия изток и Северна Африка.