Кабинетът отваря нов дългов прозорец: до 3,8 млрд. евро за бюджета и ПВУ

Законодателни промени ще позволят ново финансиране на дефицита и плащанията по Плана за възстановяване, след като старият лимит за дълг вече е изчерпан.

Правителството подготвя промени в удължителния закон за бюджета, които да отворят възможност за нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро. Средствата са планирани за две основни цели. Първата е финансиране на бюджетния дефицит. Втората е осигуряване на ресурс за разходи по българския План за възстановяване и устойчивост (ПВУ).

Част от сумата може да бъде набрана от международните капиталови пазари. Това ще стане чрез специализирана средносрочна програма за външен дълг. Така кабинетът ще търси външно финансиране, ако вътрешният пазар не е достатъчен или не е изгоден.

Защо се стига до нов лимит за дълг

Намерението за заемане на нов дълг беше обявено още тази седмица от финансовия министър Гълъб Донев. Причината е забавянето на държавния бюджет и ограничението в действащия удължителен закон.

В момента удължителният закон позволява емитиране на дълг само за покриване на падежи по стар дълг. Този лимит е 1,41 млрд. евро. Той е бил изчерпан на 11 май с последната възможна емисия държавни ценни книжа по този ред.

До този момент не беше публично уточнено какъв ще е новият размер. От публикуваната законодателна програма става ясно, че кабинетът залага таван до 3,8 млрд. евро. За целта ще бъде предложена промяна на удължителния закон.

Какво цели финансирането по ПВУ

В документа се посочва, че новият лимит трябва да даде възможност Министерският съвет да поема дълг до 3,8 млрд. евро. Той може да бъде и външен, набран на международните пазари.

Според мотивите ресурсът ще позволи на бюджета да „префинансира“ очаквани значителни плащания през 2026 г. по ПВУ. Целта е по-равномерно финансиране и ускоряване на дейностите и инвестициите. Като втори аргумент се посочва ограничаване на потенциални ликвидни рискове.

Ликвидност сега, риск после

Новият дълг се разглежда като временен буфер за плащанията по ПВУ. Без такъв буфер тези разходи биха натиснали фискалния резерв. В текста се подчертава, че резервът не е на достатъчно високо ниво. Това повишава риска от ликвидни затруднения при нужда от големи плащания.

Ако България получи очакваните преводи от Европейската комисия, картината може да се промени. Посочва се, че страната очаква четвърто плащане до края на юни и пето плащане в рамките на годината. При такъв сценарий новият дълг на практика ще се насочи към покриване на дефицита в държавния бюджет.

Служебното правителство вече е заявило, че по ПВУ предстоят плащания за около 4 млрд. евро. Това поставя темата за ликвидността и финансирането в центъра на бюджетните решения за следващите месеци.

Още новини в категория България