Иран на прага на ядрен пробив: Техеран загатва за изход от ДНЯО, сателити засичат активност в ключови обекти

Запаси от уран до 60%, ограничен достъп за МААЕ и възстановяване на съоръжения след удари подхранват въпроса колко близо е Иран до атомна бомба — на фона на противоречиви сигнали за дипломация.

Техеран отново поставя света пред стария, но все по-остър въпрос. Може ли Иран да произведе атомна бомба. На този фон се появяват два паралелни сигнала. Единият е за готовност за разговори и инспекции. Другият е за възможно оттегляне от Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) и за засилена активност в чувствителни обекти.

Несигурността расте и заради намаляващия надзор на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В комбинация с натрупването на уран, обогатен до 60%, това стеснява времето за реакция на международната общност.

Дипломация на думи, твърд курс на терен

Миналата седмица президентът на Иран Масуд Пезешкиан заяви пред Fox News, че страната е готова да намали запасите си от обогатен уран. Той допусна и международни инспекции. Постави обаче условие. Според него трябва да има всеобхватно споразумение в рамките на международното право и ДНЯО.

Паралелно с това в Техеран се чуха и други послания. Мохсен Резаи, секретар на Висшия съвет за национална сигурност, заяви, че действията на САЩ и Израел са създали основания Иран да се оттегли от ДНЯО. По думите му решение още няма. Това съобщи Press TV.

Този контраст засилва съмненията дали дипломатическите сигнали са трайна линия. Или са инструмент за печелене на време при нарастващ натиск.

Сателитни снимки и обекти под земята

На 19 септември британският „Дейли Телеграф“ съобщи за нови строежи и възстановяване на повредени съоръжения. Информацията е на база сателитни снимки. Сред посочените обекти е „Талеган 2“ в комплекса „Парчин“ югоизточно от Техеран. Споменат е и подземен комплекс в района на т.нар. планина Пикакс, близо до ядреното съоръжение в Натанз.

И двата обекта по-рано са били мишени на въздушни удари от САЩ и Израел по време на операцията „Епична ярост“. Новината за възобновена активност подклажда спекулации. Според тях оборудване и обогатен уран може да са преместени по-дълбоко под земята. Подобен ход би затруднил мониторинга и евентуални операции срещу инфраструктурата.

Позицията на Вашингтон остава публично непроменена. На 22 септември президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви пред Общото събрание на ООН: „Никога няма да позволя на Иран да притежава ядрено оръжие“.

Колко близо е Иран до бомба

Сърцевината на проблема е контролът и достъпът. Инспекциите на МААЕ, включително до военни обекти, от години са сред най-спорните теми. Ядреното споразумение от 2015 г. — Съвместният всеобхватен план за действие (СВПД) — наложи ограничения срещу облекчаване на санкции. Критики във Вашингтон, включително за режима на инспекции, допринесоха за оттеглянето на САЩ от СВПД през 2018 г. при първия мандат на Тръмп.

Джон Болтън, бивш съветник по националната сигурност и бивш посланик на САЩ в ООН, твърди пред ДВ, че дипломатическите жестове са „параван“. Според него Иран не е прекратявал оръжейната си програма. Той добавя, че МААЕ не е имала достъп до военни бази, където може да се произвеждат критични компоненти.

Болтън смята, че евентуално излизане от ДНЯО няма да промени съществено ситуацията. Според него Иран нарушава ограниченията от десетилетия. Той посочва като „дългосрочен път“ смяна на режима в Техеран.

На другия полюс е по-предпазливата оценка на експерти, които поставят акцент върху липсата на проверима информация. През декември 2024 г. МААЕ заяви, че Иран е единствената държава без ядрена бомба с уран, обогатен до 60%. Агенцията предупреди и за ускорено обогатяване. За оръжие обикновено се сочи праг от около 90%.

Проблемът е, че при ограничени инспекции никой не може да опише точно текущия етап. Нидерландският експерт Тим Бош казва, че ако МААЕ не може да наблюдава обогатения уран, разузнаванията трудно могат да твърдят със сигурност дали е взето окончателно решение за бомба.

Отделен риск идва от религиозната реторика на Техеран. Иран дълго се позоваваше на фатва, която забранява ядрени оръжия. Аятолах Али Хаменей я потвърди през 2019 г. Въпросът сега е дали тази „червена линия“ остава непроменена при новото лидерство. Мълчанието на Моджтаба Хаменей по темата подхранва нови съмнения.

Картината остава непълна, но тенденцията е ясна. Колкото по-малко прозрачен става надзорът, толкова по-голям е рискът от грешни преценки. А всяка грешка в ядрената игра може да доведе до ескалация, която трудно се спира.

Още новини в категория Светът