Газовият проект за 1,5 млрд. долара разтърсва Босна: ЕС предупреждава, а около него изплуват хора от кръга на Тръмп

Южната газова връзка трябва да вкара LNG от терминала на Крък към Балканите, но ускорени процедури, спорна собственост върху публични активи и ключова роля на нова американска фирма превръщат енергетиката в геополитическа битка.

Проектът за т.нар. Южна газова връзка се превърна в новия епицентър на политическото напрежение в Босна и Херцеговина. Тръбопроводът трябва да пренася американски втечнен природен газ към региона. Съединените щати планират инвестиции до 1,5 млрд. долара.

Поддръжниците представят проекта като пробив за енергийната сигурност. Той трябва да свърже Босна с LNG терминала на остров Крък в Хърватия. Така страната би намалила зависимостта си от руски газ. Това съвпада и с линията на ЕС след началото на войната в Украйна.

Вместо консенсус обаче се натрупват съмнения. Те са свързани с това кой ще контролира ключова инфраструктура в държава с крехки институции. Допълнително напрежение идва от спорните правила за публичната собственост.

Неизвестна фирма, големи обещания и политически сенки

В центъра на противоречията е AAFS Infrastructure & Energy. Компанията е регистрирана в Уайоминг през ноември 2025 г. Досега не е известна в енергийния сектор. Въпреки това заявява намерение за мащабни инвестиции в енергийна и транспортна инфраструктура в Босна.

Идентичността на собствениците не е публично ясна. Фирмата обаче се представлява от фигури, свързвани с вътрешния кръг на Доналд Тръмп. Сред тях са адвокатът Джеси Бинал и Джо Флин, брат на Майкъл Флин.

Паралелно се появяват твърдения за лобистки мрежи, които обслужват интереси на Милорад Додик. Това засилва подозренията, че проектът носи не само енергийна логика. Противниците му виждат риск стратегически лост да премине към частни интереси отвън.

Брюксел вижда риск за прозрачността и европейския курс

Европейският съюз също реагира. Босненският разследващ портал istraga.ba съобщи за натиск от американски служители. Според Брюксел ускорената процедура, приета през март миналата година, заобикаля стандартни правила за прозрачност и конкуренция.

Transparency International определи закона като „опасен прецедент“. Причината е възможността договорът да бъде възложен директно на AAFS. Това би станало без открит търг.

В писмо от 13 април специалният представител на ЕС Луиджи Сорека предупреждава, че енергийните реформи трябва да се координират с Брюксел. Той поставя темата в контекста на ангажиментите на Сараево към ЕС. Според него липсата на съгласуваност може да застраши европейската перспектива и достъпа до финансиране.

Публичната собственост като нова линия на разлом

Кризата се усложнява от стар, но нерешен проблем. От 2005 г. решение на върховния представител забранява прехвърляне на публични активи. Забраната важи, докато няма всеобхватно споразумение за държавната собственост.

Спорът е особено остър между централните институции и Република Сръбска. Властите там настояват земята, горите и ресурсите да са собственост на автономните области. Конституционният съд вече е блокирал опити за сделки с държавни активи. Сред тях са продажба на земя в Яхорина и проекти за държавни гори.

След оставката на Кристиан Шмит темата отново излиза на преден план. Според критиците отслабването на институцията може да отвори врата за разхлабване на правилата. Това би улеснило чужди инвестиции, но и би повишило риска от прехвърляне на публични активи към частни интереси.

По-широкият залог: енергия, влияние и контрол

Южната газова връзка не е единствената линия на американски интерес. Според журналиста Белмин Херич са планирани проекти за 1,2 млрд. евро около Горажде. Те включват големи соларни и вятърни паркове с партньори, свързани с американски капитал.

Планират се и три газови електроцентрали в Какан, Мостар и Тузла. Те ще зависят от газ по новата връзка. Ако проектите се реализират, това може да концентрира значителен контрол върху енергийното производство. Рискът е Босна да остане в по-слаба позиция спрямо инвеститорите и доставчиците.

На този фон ЕС изглежда бавен и предпазлив. Той е затруднен от административни механизми и риск от пряка конфронтация със САЩ. Именно това превръща газопровода в символ на по-голяма битка. Става дума за баланс между европейските правила, американската намеса и продължаващата фрагментация на босненската държава.

Още новини в категория Светът