Европа търси нов мирен преговарящ за Украйна: Меркел се връща в играта

След отстъплението на САЩ се обсъжда единна европейска фигура за преговорите с Москва. Сред имената са Меркел, Стуб и Драги, но всеки кандидат носи риск.

Европа обсъжда назначаването на нов преговарящ за мирните разговори между Украйна и Русия. Идеята е този човек да поеме ролята, която досега се свързваше основно със САЩ. Темата се появи в подкаст на колумниста на Politico Ник Уинокур, който следи европейската външна политика.

Според коментара потвърждаването на такава кандидатура би било повратна точка за ЕС. Причината е ясна. Това би било втора голяма европейска стъпка в подкрепа на Киев. Първата е свързана с военна и финансова помощ, докато Вашингтон се дистанцира от финансирането и дипломатическия натиск за край на войната.

Уинокур подчертава, че най-вероятно Европа ще заложи на един-единствен преговарящ. Не се очертава вариант за широк консултативен съвет. Това поставя висок залог. Един човек ще трябва да събере доверие в ЕС, да е приемлив за Украйна и да не бъде отхвърлен още в началото от Москва.

Кая Калас: очевидният избор, който може да се окаже невъзможен

Логичният институционален кандидат е ръководителят на европейската дипломация Кая Калас. Тя самата се е определила като вероятен претендент. Но според трима дипломати от ЕС твърдата ѝ антируска позиция може да доведе до бърз отказ от страна на Владимир Путин.

Цитира се и високопоставен дипломат, според когото Калас на практика се е „изключила от надпреварата“. Изводът е, че силната линия към Кремъл носи политически дивиденти вътре в ЕС. Но тя може да затвори вратата за преговори още преди да се отвори.

Ангела Меркел: опит, но и тежко минало

Сред обсъжданите имена е и бившият германски канцлер Ангела Меркел. Авторът посочва, че тя е „на разположение“ и има опит в директни разговори и с Володимир Зеленски, и с Путин.

В същото време се напомня за критиките към предишните ѝ опити за медиация. Част от европейските столици ги смятат за неуспешни. Според тях това е достатъчно основание кандидатурата ѝ да бъде блокирана. Така Меркел остава фигура с капацитет и контакти, но с проблемна репутация по темата.

Стуб и Драги: приемливи профили, но с условности

Финландският президент Александър Стуб също се разглежда като вариант. Той има опит в медиацията и е проявявал интерес. Според анализа обаче Стуб ще има нужда от широка подкрепа от ЕС. Членството на Финландия в НАТО може да намали привлекателността му в Москва.

Друго име е бившият италиански премиер Марио Драги. Той се ползва с уважение в Европа и не се възприема като краен „ястреб“. Не се смята и за симпатизиращ на Кремъл. Това го прави балансиран кандидат на хартия. Липсват обаче публични сигнали, че Драги иска да поеме такава роля.

Вариант извън ЕС и сянката на предложението на Путин

В дискусията се появяват и имена извън ЕС. Сред тях са норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде и индийският външен министър Субрахманям Джайшанкар. Ако Европа търси посредник от трета страна, аргумент в полза на Джайшанкар са отношенията му и с двете страни.

Припомня се и още един детайл. Владимир Путин е предлагал бившия германски канцлер Герхард Шрьодер за подобна роля. Това предложение е било отхвърлено. Самият факт, че Москва посочва свои предпочитания, показва колко трудно ще е да се намери фигура, която да изглежда легитимна и за двете страни.

В крайна сметка Европа изглежда търси лице, което да обедини съюзниците и да отвори канал към Кремъл. Но всяко име носи риск. Или от вътрешна съпротива в ЕС, или от категорично „не“ от Москва.

Още новини в категория Светът