ЕС тренира най-лошия сценарий: хибридна атака с жертви – и спор за ролята на НАТО

След серия инциденти – от дрон с експлозиви до атаки по кораби в Черно море – 27-те обсъждат как да реагират при удар с много жертви, но се сблъскват с недоверие и риск от дублиране на механизми.

Европейският съюз обсъжда как да реагира, ако мащабна хибридна атака доведе до човешки жертви. Темата се върна на преден план след поредица от инциденти в Европа. Сред тях са случай с дрон с експлозиви на летището в Лайпциг и атаки срещу търговски кораби в Черно море.

По информация на Politico посланиците на 27-те държави членки са разглеждали сценарии през последните седмици. Срещите са били закрити. Провеждани са без телефони и без сътрудници. Източници на изданието са европейски дипломати и служители.

ЕС има инструменти за координиран отговор при кибератаки, саботаж и намеса в избори. Сегашните разговори са за по-тежка ситуация. Това е хибридна атака, която причинява много жертви.

От саботаж към атаки с човешки жертви

Дипломатите обсъждат няколко опции за действие. Една е изпращане на екипи за спешно реагиране. Друга е предоставяне на европейски средства на засегната държава. Трета е координация на публичната реакция на европейските институции.

Напрежението расте след серия случаи, които властите разглеждат като вероятни хибридни действия. Посочват се няколко примера. Един е откритият дрон с експлозиви в Лайпциг. Друг е подозрителен пожар в полска наземна станция за комуникациите на Starlink. Споменава се и разкрит заговор за поставяне на запалителни устройства в транспортни центрове в ЕС и Великобритания.

Отделно, във вторник няколко моряци бяха обявени за изчезнали. Това стана след атаки с дронове срещу търговски кораби в Черно море. Атаките са били край България.

ЕС от години обвинява Русия в кампания от саботажи и кибератаки. В нея влизат и действия срещу критична инфраструктура. Европейският съвет вече е определял тези действия като руска хибридна кампания. Институциите призовават за по-висока устойчивост.

Спорът: къде свършва ЕС и къде започва НАТО

Разговорите разкриват и разногласия между държавите членки. Част от правителствата се притесняват от навлизане в ролята на НАТО. Те виждат риск от паралелни механизми и забавяне на реакцията.

Бившият говорител на НАТО Оана Лунгеску предупреждава за този риск. Според нея дублирането на структури може да забави решенията. Това е проблем при криза, когато времето е критично.

Официалните позиции на ЕС правят разграничение. Европейската политика за сигурност и отбрана трябва да допълва НАТО. Алиансът остава основата на колективната отбрана за своите членове. Лунгеску посочва възможно разделение на задачите. НАТО може да поеме разузнавателния обмен и военното възпиране. ЕС може да води гражданската реакция и координацията.

Недоверие и чувствителна информация

Допълнителен проблем е споделянето на разузнавателни данни. Някои правителства не искат най-чувствителната информация да се обсъжда във форматите на ЕС. Причината са опасения от изтичане.

На този фон председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предлага нов протокол за извънредни ситуации в сигурността. Идеята включва и създаване на Европейски съвет за сигурност. Очаква се предложенията да влязат в новата Европейска стратегия за сигурност през ноември.

Част от държавите настояват за друг подход. Те искат да се използват сегашните механизми за управление на кризи. Според тях нови структури не са задължителни.

При евентуална атака решението кои механизми да се задействат остава най-вече на засегнатата държава. Ключов въпрос ще е тежестта на инцидента. Тя определя дали да се активира взаимопомощ в ЕС или колективна отбрана в НАТО.

Още новини в категория Светът