Екстрадицията на Мавродиев отваря стара рана: как ББР стигна до кредит за 150 млн. лв. и „кухи“ обезпечения

Разследването за заем, свързван с Румен Гайтански, връща въпросите за концентрацията на кредити в държавната банка, спорната оценка на активи и това дали прокуратурата ще разшири проверката отвъд един казус.

Екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие (ББР) Стоян Мавродиев отново фокусира вниманието върху една от най-чувствителните теми. Това е как държавната банка е отпускала огромни кредити. И кой е носил отговорност за решенията.

Случаят е свързан с кредит за близо 150 млн. лв. По разследването има обвинения и срещу бизнесмена Румен Гайтански. Публичният дебат се върна към въпросите за политическо влияние. Върна се и към съмненията за обезпечения с неясна реална стойност.

Финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев поставят по-широк проблем. Според тях темата не е само един заем. Става дума за модела на одобряване на най-големите кредити в ББР през годините. И за това дали може да се търси наказателна отговорност.

Двата спорни кредита и „обезпечението“, което се стопява

Петър Илиев посочва два най-известни спорни кредита от периода на управление на Мавродиев. Първият е финансиране за дружеството „Свети Георги“. То е създадено за събиране на вземания. През 2019 г. то получава около 75 млн. лв. Според Илиев този кредит се обслужва. Това става трудно, но продължава.

Вторият и значително по-голям заем е към „Роудуей Кънстракшън“. Той е за придобиването на „Пътстройинженеринг“. Дружеството е свързвано с Румен Гайтански. По думите на Илиев кредитът не е бил без обезпечение. Но стойността на обезпечението е била спорна. По-късно, според изложеното, реалната стойност на активите се оказва много по-ниска. Кредитът е провизиран. Банката го отчита като загуба.

Стефан Антонов сравнява структурата на сделката с модели, познати от казуса КТБ. Според него проблемът е в начина на подреждане на обезпечението. Той посочва, че основен актив е била концесия. После тя е била прехвърлена. Така обезпечението остава без реално покритие.

Антонов твърди и още нещо важно. Според него заемът е бил построен така, че около две години да няма формални признаци за проблем. Причината е гратисен период по погасяването.

Концентрация на ресурса: 75% към 20 групи, после 99%

В разговора се поставя и темата за концентрацията на кредити в ББР. Антонов припомня първоначалната идея на банката. Тя е била да подпомага бизнеса през търговските банки. Това е ставало чрез кредитни линии. Не е било замислено масово директно кредитиране.

По данни, цитирани от Антонов, още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били насочени към 20 икономически групи. През 2017 г. този дял достига 99%. Това подхранва съмненията, че ресурсът се е концентрирал в тесен кръг компании.

Антонов уточнява, че концентрацията сама по себе си не доказва нарушение. Според него банката е имала ликвидност. И е имала задача да подкрепя и стратегически отрасли. Въпреки това около големите кредити неизменно са съществували съмнения за политическо влияние.

„Политически кредити“ и трудната наказателна отговорност

Петър Илиев обяснява какво може да се нарече „политически кредит“. Това са заеми към компании, свързани пряко или косвено с влиятелни политически фигури. Според него това важи независимо дали парите са отишли в реална стопанска дейност.

Двамата журналисти подчертават и институционалната рамка. Държавата е принципал на ББР. Това става през ресорните министри и назначаваните надзорни органи. Така управлението на банката е свързано с решения на изпълнителната власт.

По линия на делото срещу Мавродиев Илиев отбелязва и юридически проблем. Първоначално обвинението е било по текстове за престъпление по служба. Тези текстове се прилагат трудно при банкови ръководители. Според него доказването на длъжностно присвояване в особено големи размери изисква конкретика. Прокуратурата трябва да докаже лично облагодетелстване. Или участие в схема за присвояване.

Антонов поставя ключов въпрос за посоката на разследването. Според него фокусът може да е прекалено тесен. Той настоява да се види цялата картина. Това включва всички големи необслужвани кредити в историята на ББР. Включва и условията по тях. И включва хората, участвали в одобряването.

Журналистът напомня и за процеса по вземане на решения. Големите заеми минават през няколко нива. Там са кредитни експерти и риск анализатори. Следват изпълнителни директори и надзорен съвет. Ако има системен проблем, той трудно се свежда до една подписана страница.

Контекст: задържането в Белград и какво се знае публично

Стоян Мавродиев беше задържан на 4 юни в Белград. Той беше издирван международно близо две години. Българските власти подготвят процедурата по екстрадицията му от Сърбия.

Българската прокуратура го разследва по дело за кредит от близо 150 млн. лв., отпуснат от ББР. По същото разследване обвинение е повдигнато и на Румен Гайтански. Според първоначалната теза част от средствата са били използвани за дивиденти. Друга част е била насочена към покриване на задължения на дружества, свързвани с ТЕЦ „Варна“.

Към момента няма публична информация за окончателен резултат от разследването. Има обаче ясен ефект. Случаят отново поставя въпроса дали ББР е правила лоши бизнес преценки. Или е поемала прекомерен риск. Или публичният ресурс е бил насочван целенасочено към конкретни кръгове.

Още новини в категория България