ЕК натиска България за данъчна промяна: плоският данък „наказва“ бедните и не пълни бюджета

Брюксел предупреждава, че 10% без необлагаем минимум прави системата регресивна и оставя приходите под средните за ЕС. На фона на процедурата по свръхдефицит се очакват структурни мерки още с бюджет 2026.

Европейската комисия отправи официална препоръка към България да подобри данъчната си система. В центъра е плоският данък от 10% върху доходите. Той се прилага без необлагаем минимум. Според ЕК това води до по-ниска относителна данъчна тежест за хората с високи доходи. Така системата става регресивна.

Препоръките са част от т.нар. европейски семестър. Те идват на фона на натиск върху публичните финанси. ЕК подчертава, че страната събира малко данъчни приходи. Делът им от БВП е значително под средния за ЕС. Това ограничава способността на държавата да финансира услуги и инвестиции.

Защо Брюксел атакува плоския данък

В документа ЕК посочва „двойно предизвикателство“ пред България. Първо, да гарантира устойчивост на публичните финанси. Второ, да подобри справедливостта и ефективността на данъчната система.

Комисията изрично отбелязва проблема с липсата на необлагаем минимум. Това усилва натиска върху ниските доходи. ЕК не дава точна формула за промяна. Посланието е ясно. Данъчният модел трябва да носи повече приходи. Той трябва и да разпределя тежестта по-равномерно.

Приходите са ниски, а сивата икономика тежи

ЕК отчита, че слабата събираемост се влошава от два фактора. Това са просрочените данъчни задължения и сивата икономика. Комисията я определя като една от най-големите в Европа.

В същото време разходите растат. Натискът се очаква най-вече при пенсиите и здравеопазването. Причината е застаряването на населението. Допълнително влияние има и нуждата от по-високи разходи за отбрана. Според ЕК без целеви мерки това ще затрудни фискалната дисциплина.

Бюджет 2026 и новата роля на България в еврозоната

На фона на проблемите и откритата процедура по свръхдефицит, ЕК ще очаква структурни мерки. Комисията не търси еднократни решения. Очакването е промени да се заложат още в проектобюджет 2026.

Като член на еврозоната България ще подаде в Брюксел проектобюджет за 2027 г. в средата на октомври. ЕК може да го върне. Тя може да поиска нов проект. Това може да стане, ако документът не отчита структурните предизвикателства.

Комисията не може да задължи България да приеме конкретна данъчна реформа. Но ще изисква спазване на таваните за ръст на разходите. Ще изисква и адресиране на проблемите, посочени в препоръките.

МВФ: плоският данък не носи достатъчно приходи

Сходна оценка даде и Международният валутен фонд в края на миналата година. МВФ посочи, че режимът на плоския данък изглежда недостатъчен. Причината е нуждата от качествени обществени услуги.

Фондът очерта възможни посоки. Сред тях са по-високи ставки за доходите на физическите лица. Посочени са и по-високи ставки за печалбите на предприятията. МВФ включи и вариант за преминаване към прогресивно подоходно облагане.

Дефицитът за 2025 г. и спорът за числата

По данни от Брюксел няма основания за съмнения в отчетения дефицит за 2025 г. Той е 3.5% от БВП. Данните се проверяват детайлно от Евростат. Оттам не виждат причина да се смята, че числата не са коректни.

Тема за прикривани данни за реалния размер на дефицита беше повдигната публично от премиера Румен Радев. От европейска страна обаче позицията е, че отчетените данни са надеждни и подлежат на строг контрол.

Още новини в категория България