Дронът край „Кардам“ оголи пробойна: България няма национална защита и ранно предупреждение

Експерти предупреждават, че страната няма система за ранно откриване и реакция срещу безпилотни апарати, а мерките „самолети и хеликоптери“ не решават ключовия проблем.

България няма национална система за противодействие на дронове. Липсва и покритие за ранното им откриване. Това оставя страната уязвима при навлизане на безпилотни апарати във въздушното пространство.

Темата излезе на преден план след последния инцидент. Дрон, предполагаемо дошъл от посока Румъния, се е взривил край граничния пункт „Кардам“. Пред Нова телевизия полк. Иван Миланов, вицепрезидент на Международната асоциация за борба с дронове, и Димитър Ставрев от списание „Криле“ поставиха въпроса директно. България според тях не разполага с работеща национална рамка за откриване, идентифициране и неутрализиране на такива заплахи.

„Примамките“ претоварват ПВО, а ние не засичаме дори тях

Димитър Ставрев обясни как действат т.нар. дронове примамки. Те са конструирани да наподобяват бойни апарати. Целта им е да накарат противовъздушната отбрана да реагира погрешно. Когато се появят много цели едновременно, операторът трудно различава реалната заплаха. Така ресурсът на ПВО се изчерпва. Истинските бойни дронове получават прозорец да стигнат целта си.

Полк. Миланов акцентира върху парадокса. Примамките са направени да бъдат видими и лесно откриваеми. По думите му България не е успяла да открие дори такъв тип апарати. Това поставя под съмнение способността за реакция при по-сложна атака.

От ранното откриване до решението има минути, а система липсва

Ключовият проблем според Миланов е първият компонент на защитата. Това е ранното откриване. Той заяви, че такъв компонент на практика не съществува.

След засичане на дрон решението трябва да се вземе за минути. Нужни са технологии за откриване и идентифициране. Нужни са и средства за неутрализиране. Те включват различни типове системи, а не единична мярка.

Миланов постави под въпрос и посочените от властите действия след инцидента. Сред тях са използване на самолети и хеликоптери. Според него това не решава основния проблем. Без национално покритие за ранно предупреждение реакцията остава закъсняла.

Стратегически обекти се пазят сами, но държавната рамка липсва

Експертите посочват, че отделни стратегически обекти имат собствена защита. Сред тях са АЕЦ „Козлодуй“ и „Лукойл“. Това обаче не компенсира липсата на национална стратегия. Не компенсира и отсъствието на цялостна система за защита на въздушното пространство.

Ставрев твърди, че България на практика няма достатъчна противовъздушна защита. По думите му преди промените голяма част от Южна България е имала ПВО покритие. Системата постепенно е била ликвидирана. Той даде и конкретен пример с поста в Разград. Според него съкращаването между 2007 и 2012 г. е отслабило защитата в североизточното направление.

Миланов изрази и съмнение за маршрута на дрона. Той заяви, че няма яснота откъде точно е дошъл и как е прелетял. Според него е трудно да се приеме, че е минал през голяма територия без да бъде засечен.

В заключение той подчерта, че фактът, че Румъния и Гърция вече имат антидрон системи, не е оправдание България да изостава. По думите му страната няма национално покритие. Няма и готовност да идентифицира и елиминира дрон със съвременни средства. Това според него е риск, който държавата не може да си позволи.

Още новини в категория България