Димитровград събра бригадирите от цялата страна: 80 години по-късно движението пак излезе на преден план

116 участници се събраха на национална среща в „първата бригадирска столица“, с архиви, ветерани, дарено знаме от 1975 г. и послание за паметта на доброволния труд.

На 5 август 2026 г. Димитровград беше домакин на национална бригадирска среща по повод 80 години от организираното бригадирско движение в България. В града се събраха 116 участници от цялата страна. Сред тях имаше командири на окръжни и общински щабове, ръководители на национални и окръжни младежки бригади, ветерани, общественици, представители на местната власт, както и жители и гости.

На тържествата присъстваха хора от София, Лом, Благоевград, Ямбол, Силистра, Сливен, Бургас, Пловдив и други градове. Срещата възстанови традиция, която се активира при кръгли годишнини. Димитровград отново зае мястото си на символичен център на тази памет.

Музеят и архивите: Димитровград показва „живата“ история

Преди официалната церемония гостите посетиха ключови културни обекти в града. Сред тях бяха Дом-музей „Пеньо Пенев“, Ретро апартамента и Исторически музей – Димитровград.

Именно там се намира единственият у нас музей, посветен на бригадирското движение. Участниците разгледаха експозициите. Във фоайето беше представена мултимедийна презентация с архивни фотографии. Те проследяват бригадирските години и човешките истории зад тях.

Песни, марш и послания: как започва движението през 1946 г.

Тържествената среща започна в Лятната градина на Историческия музей. Програмата включи бригадирски песни, химна на България и „Бригадирския марш“.

Водещата припомни началото на организираното движение през август 1946 г. Тогава първите млади доброволци се включват в строителството на Хаинбоазкия проход. Акцентът беше върху мащаба на процеса. През следващите години движението обединява поколения в изграждането на пътища, железопътни линии, язовири, промишлени обекти и нови градове. Сред тях е и Димитровград.

Официални приветствия отправиха директорът на музея Антоанета Станчева и заместник-кметът Яшо Минков. Те поставиха фокус върху ролята на движението в историята на страната. Подчертаха и значението му за създаването и развитието на Димитровград.

Ветераните и знамето от 1975 г.: жест, който остава

Сред официалните гости бяха Пенчо Зулчев, дългогодишен командир на Централния бригадирски щаб, и Валентин Петков, последният командир на щаба. Петков проследи историята на движението и неговия принос. Той изведе ценностите, които участниците свързват с него. Това са доброволният труд, солидарността, дисциплината и обществената ангажираност.

Специални поздравления изпратиха и двама от най-възрастните живи бригадири в България. Това са 103-годишният Кръстьо Рибаров и 96-годишният Седефчо Каратанчев от Перник. Каратанчев е участвал в строителството на Хаинбоазкия проход и други национални обекти. Посланията им бяха приети с аплодисменти.

Сред запомнящите се моменти беше и присъствието на семейство Роза и Тончо Тоневи от Сливен. Те се запознават като бригадири на Националната младежка бригада „Трояново 2“. Днес отбелязват 50 години семеен живот.

Историческият музей получи и важно дарение. Здравко Стоев от София предостави 51-годишното знаме на Националната младежка бригада „Белмекен – Сестримо – Чаира“ от 1975 г. Към него има снимки и документи за бригадата „Васил Левски“. Стоев е пазил знамето повече от половин век. Преди да го дари, се е допитал до двамата си синове. Те подкрепили идеята знамето да остане в музейна експозиция.

В края на срещата всеки гост получи специална сувенирна значка за 80-годишнината. Част от участниците посетиха Пенсионерски клуб „Национален бригадирски щаб – Димитровград“. Там беше поставена паметна табела за събитието.

Националната среща е организирана по инициатива на Инициативен комитет. В него участват Пенчо Зулчев и Валентин Петков, както и Господин Георгиев и Николай Янев. Съдействие оказват Исторически музей – Димитровград и общината.

С юбилея градът отново затвърди претенцията си за „пазител на паметта“ на организираното бригадирско движение. Това остава чувствителна тема за обществото. За едни е символ на общност и доброволна мобилизация. За други е знак на минала епоха. В Димитровград обаче посланието беше ясно. Историята трябва да се пази, показва и обсъжда, без да се губят фактите и личните свидетелства.

Още новини в категория България