Църквата в Хухла: взривена през 1913 г., възстановена от местните преди 100 години

Храмът „Св. Никола“ носи следи от борбата срещу фанариотите, трагедията от 1913 г. и общностното възстановяване през 1925–1926 г.

Навършват се 100 години от възстановяването на църквата „Св. Никола“ в ивайловградското село Хухла. Храмът е сред ключовите места за местната памет. Той съчетава духовна история и съпротива. Пази и белезите на насилието от 1913 година.

Църквата е построена от местни майстори в периода 1855–1858 година. Още тогава тя става център на общността. Към храма работи и училище. Там се води битка за език и идентичност.

Борба за български език в храма и училището

Първият свещеник, служил на български език, е поп Кръстьо от село Драбишна. За жителите на Хухла това има ясна цена. Те се изправят срещу фанариотите. Съпротивата не е само мъжка.

Местните жени вдигат бунт. Поводът е опит за асимилация чрез гръцкия език. Натискът е в храма и в училището. Хухленци успяват да запазят българщината. Това остава част от местната легенда.

1913 г.: убийства и взривен храм

Трагедията идва по време на разорението на тракийските българи през 1913 година. В селото са убити 41 българи мъченици. Нападението е извършено от башибозушки части. Храмът „Св. Никола“ е взривен.

Случилото се променя селото за десетилетия. Паметта за жертвите остава пряко свързана с църквата. За местните тя не е само сграда. Тя е знак за преживяно насилие.

Възстановяването и иконите от 1930 г.

Църквата е възстановена от хухленци през 1925–1926 година. Възкресяването ѝ е общностно усилие. То идва след години на разруха. Това е и причината годишнината да се възприема като символична.

Иконите са изписани през 1930 година от свиленградски зографи. На срещуположни страни в църквата с темпер са изографисани сцените „Рождество Христово“ и „Христос пред Пилат“. Рисуваните икони са дарени от семействата на Панайот Георгиев и Георги Гайдажиев.

„Гордея се с моя дядо, че е бил дарител на църквата, съградена отново от хухленци“, казва Мария Бункова. За нея това е лична история. За селото е доказателство, че разрушеното може да бъде върнато.

Още новини в категория Новини от Хасково